— Да почакаме — каза Тадеуш на глас. — Ако премахнем Камал веднага, това само ще привлече вниманието на ченгетата в тази посока. Но ако има сигурни признаци, че са се насочили към него… знаеш какво да правиш, Дарко.
Красич кимна доволно.
— Остави всичко на мен. Ще проведа няколко разговора.
Колата мина покрай замъка „Шарлотенбург“ и зави в тихата улица, където живееше Тадеуш.
— Утре ще поговорим — каза той, отвори вратата и я затвори зад себе си тихо и категорично. После тръгна към входа на кооперацията, без да се обръща назад.
Въпреки че небето беше сиво и прихлупено, трябваше да минат няколко мига, докато очите на Карол се адаптират към мрака в малката крайпътна кръчма, където Тони бе предложил да се срещнат. Тя примигна бързо и отбеляза, че на фона се носи тиха кънтри музика. Барманът вдигна очи от вестника, който четеше, и й се усмихна. Тя се озърна, видя окачените на тавана рибарски мрежи и пъстрите плувки, потъмнели от цигарения дим. По стените, облицовани с дървена ламперия, бяха окачени акварелни картини на рибарските пристанища в Ийст Нюк. Единствените други посетители бяха двама възрастни мъже, потънали в игра на домино. Нямаше и следа от Тони.
— Какво да ви предложа? — попита барманът, когато тя доближи.
— Имате ли кафе?
— Готово — той се обърна и включи кафеварката, която стърчеше съвсем не на място сред редиците бутилки с ликьори и аперитиви под рафта с по-силните напитки.
Карол чу как вратата зад нея се отвори. Обърна глава и усети как нещо стегна гърдите й.
— Здравей — каза тя.
Тони измина няколкото крачки, които го деляха от бара. По лицето му бавно плъзна усмивка. Изглеждаше толкова не на място до бара, колкото и навсякъде другаде, освен в собствената си стая.
— Извинявай, че закъснях. Телефонът просто не спираше да звъни.
Двамата се поколебаха за миг, после Карол се обърна към него и се прегърнаха. Пръстите й докоснаха изтъркания туид на сакото му като нещо безкрайно близко. Той беше съвсем малко по-висок, но достатъчно, за да подхожда по ръст на нейните метър и седемдесет.
— Хубаво е да те видя отново — каза той тихо, дъхът му погали ухото й.
Отдръпнаха се един от друг и започнаха да се оглеждат взаимно. Тя забеляза, че косата му бе започнала да посивява по слепоочията. По-дълбоки бяха и бръчиците в ъгълчетата на тъмносините му очи, но призраците, които се криеха в дълбините им, бяха сякаш най-сетне прогонени. Имаше поздрав вид отпреди. Беше си останал слаб и жилав, но когато го прегърна, тялото му й се стори по-плътно, сякаш покрито с нов слой мускули.
— Добре изглеждаш — каза Карол.
— Това е от свежия морски въздух — каза той. — А ти изглеждаш страхотно. Прическата ли си променила? Струваш ми се някак по-различна.
Тя сви рамене.
— Смених фризьора, това е всичко. Като че ли ме подстригва малко по-неравномерно.
„Не мога да повярвам, че разговаряме за моя фризьор — каза си тя объркано. — Не сме се виждали две години, а сега си говорим като случайни познати“.
— Както и да е, изглежда чудесно.
— Какво да е за вас? — намеси се барманът, докато поставяше чашата с кафе до Карол. — Сметана и захар има в кошничката на края на бара — добави той.
— Една пинта от осемдесет шилинга — каза Тони и извади портфейла си. — Аз ще платя.
Карол взе кафето си и се огледа.
— Къде предлагаш да седнем?
— Онази маса до прозореца, в далечния ъгъл — отвърна Тони, плати и я последва към масата, изолирана от останалата част на помещението с високата облегалка на седалката.
Карол бъркаше бавно кафето си, съзнавайки, че той няма да устои и с хладната точност на професионалист ще определи това като дейност за изместване на вниманието. Когато вдигна очи, тя установи с изненада, че той се е вторачил също толкова съсредоточено в бирата си. През изминалите две години се бе случило нещо, което бе променило тази част на поведението му — беше се научил да щади хората и да не ги подлага непрекъснато на безпощаден анализ.
— Благодаря ти, че отдели време за мен — каза тя.
Той вдигна очи и се усмихна.
— Карол, ако това е единственото, което може да те накара да ми дойдеш на гости, готов съм да платя и по-висока цена. Електронната поща е хубаво нещо, но тя е същевременно и удобен начин да се скриеш.