Нищо в двайсет и три годишния му стаж в отдела за тежки престъпления не го беше подготвило за такава картина. Беше някак непристойно, още повече на този неподходящ за такава сцена фон. Мартенс стоеше на прага на стая, която създаваше впечатлението, че не е променяна откакто е строена къщата. Стените бяха покрити от пода до тавана с рафтове от махагон, украсени с пищни орнаменти, които излъчваха мек блясък, плод на дългогодишно редовно полиране. Рафтовете бяха претъпкани с книги и картотечни кутии, но Мартенс не можеше да различи нещо повече от прага. Подът беше тъмен, полиран паркет, покрит с два килима, които според инспектора бяха протрити и с прекалено тъмни цветове. „Не бих подбрал такива за такова тъмно помещение“, каза си той и веднага осъзна, че съзнанието му се опитва да избегне мисълта за това, което се намираше в центъра на стаята.
Двата високи прозореца гледаха към канала „Маресингел“, а по-далеч се виждаше част от историческия център на града. Небето беше бледосиньо, като измито, облаците висяха на тънки, неподвижни ленти, сякаш времето беше спряло.
За човека, който се намираше в центъра на този кабинет, то наистина бе спряло. Не можеше да има съмнение, че е мъртъв. Лежеше по гръб на широкото махагоново бюро, разположено в средата на помещението. Китките и глезените му бяха завързани с тънък канап за стругованите крака на бюрото, така че тялото на мъртвия бе разпънато върху плота. Изглежда убиецът го бе завързал облечен, а после бе разрязал дрехите, за да ги свали от тялото, разкривайки леко загарялата кожа и по-бялата част на мястото на банските.
Това би било достатъчно ужасно — Мартенс, човек на средна възраст, се надяваше, че собственото му тяло никога няма да доживее такава гавра. Но това, което превръщаше непристойността в осквернение, беше съсирената червена каша под корема — ужасна рана, от която се стичаха червени струйки кръв и капеха по бюрото. Мартенс затвори за миг очи и се опита да не мисли за това.
Чу стъпки по стълбата зад гърба си. На площадката се появи висока жена в елегантен тъмносин костюм, косата й с цвят на пчелен мед беше прибрана в опашка. Кръглото й лице беше сериозно и спокойно, сините й очи малко прихлупени под тъмните вежди. Тя беше хубава по ненатрапчив начин, умишлено дискретният грим й придаваше още по-приветлив и предразполагащ вид. Мартенс се обърна с лице към капитан Марейке ван Хаселт, един от двамата координатори в неговия екип.
— Какво знаем, Марейке? — попита той.
Тя извади от джоба си бележник.
— Собственикът на къщата е доктор Питер де Гроот. Работи в университета, преподавател по експериментална психология. Разведен от три години, живее сам. Децата му идват на гости два пъти месечно. Живеят с бившата му съпруга в предградие на Хага. Тялото е било открито тази сутрин от чистачката. Отворила си сама, както винаги, не забелязала нищо необичайно, почистила долния етаж и после се качила тук. Надникнала през вратата на кабинета и видяла това… — Марейке посочи с палец към вратата. — Казва, че направила няколко стъпки напред в стаята, после изтичала надолу по стълбата и се обадила по телефона.
— Това ли е жената, която чакаше пред вратата заедно с униформения полицай, когато пристигнахме?
— Да, тя е. Не искала да остава вътре в къщата. Не мога да я виня. Наложи се да разговарям с нея в колата. Том повика още хора от екипа и ги разпрати да разпитват съседите.
Мартенс кимна, одобрявайки решението на другия координатор.
— По-късно можеш да отидеш до университета, да видим какво ще ти разкажат там за доктор Де Гроот. Пристигнаха ли хора за данните от местопрестъплението?
Марейке кимна.
— Навън са, с патоанатома. Чакат вашето разрешение.
Мартенс се обърна.
— Кажи им да влизат. Да пукна, ако има какво да правим тук, преди те да са свършили своята работа.
Марейке погледна през рамото му, докато той тръгваше към стълбата.
— Имате ли някакви предположения за причината на смъртта? — попита тя.
— Доколкото виждам, има само една рана.
— Знам. Просто ми се струва… — Марейке млъкна.
Мартенс кимна.
— Няма достатъчно кръв. Трябва да е бил кастриран горе-долу по времето, когато е настъпила смъртта. Ще видим какво ще кажат патоанатомите. Засега единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че става дума за смърт при подозрителни обстоятелства.