Выбрать главу

Двамата от въздушния град спаха в товарния отсек. Харкабийпаролин и без това отбягваше плоскостите заради неудържимия си страх от падане. Бе предложила ришатра на Луис, когато се присъедини към тях за закуска.

— Само те моля да внимаваш заради ръката ми…

Той пък бе израснал в среда, където отказът от секс изискваше деликатност. Обясни, че все пак се бои ръката й да не пострада, което поне отчасти беше вярно. Освен това в момента не изпитваше никакво желание. Питаше се дали дървото на живота го е лишило от всякакви други стремежи. Не копнееше нито за жълтите корени, нито дори за слабия ток на жицата.

Тази сутрин не изпитваше нищо.

Хиляда и петстотин милиарда разумни същества…

— Да приемем засега — упорстваше Най-задния — хипотезата на Луис за поведението на Тила Браун. Тя ни доведе тук. Истинските й намерения съвпадаха с нашите. Доколкото можа, подсказа ни какво да направим. Но дали намеците й са достатъчни? Беше принудена да се бори с инстинктите си. Нима е искала да превърне още трима в пазители, а после да убие двама от тях? Луис, какво ще кажеш?

Унесен в мислите си, човекът усети четири остриета да докосват шията му.

— Моля?

Кукловодът повтори въпроса си. Той закима решително.

— Убила ги е с антиметеоритната защита. Два пъти стреля по други цели, а не по скъпоценните ни особи. И ни остави да гледаме представлението, без да сме изпаднали по принуда в стазис. Още едно скрито послание.

— Значи смяташ, че е могла да избере и други оръжия? — веднага попита Кхмий.

— Оръжията, момента, обстоятелствата, броя на пазителите… Имала е пребогат избор.

— Луис, сега и ти ли ще си играеш на намеци с нас? Ако вече знаеш нещо, защо просто не го кажеш?

Той погледна гузно към другите двама. Харкабийпаролин се опитваше да не заспи, Кауаресксенджаджок бе наострил слух. Двама самонарочили се герои, очакващи своя шанс да спасят света. Тандж!

— Един и половина трилиона… — измънка Луис.

— За да спасим останалите двадесет и осем и половина трилиона, без да броим себе си.

— Кхмий, ти не успя да ги опознаеш, както стана с мен. Толкова си блъсках главата, за да измъдря друго…

— За кого говориш?

— За Валавиргилин. Гинджерофър. Вожда на тревопасните великани. Мар Косил. Лалискериърляр и Фортаралиспляр. Пастири, земноводни, горски хора, нощни ловци, мършояди… Трябва да погубим пет процента, за да спасим деветдесет и пет. Това съотношение не ви ли напомня нещо?

Кукловодът отговори пръв.

— Системата от двигатели за корекция на орбитата в момента има само пет процента функционалност. Аварийният екип на Тила ги е монтирал по една малка част от дъгата на конструкцията. Точно тия хора ли трябва да умрат? Жителите на онази част от дъгата?

Харкабийпаролин и Кауаресксенджаджок сякаш се мъчеха да не повярват на чутото. Луис разпери безпомощно ръце.

— Съжалявам…

Момчето кресна:

— Защо?!

— Обещах. Ако не бях обещал, може би тепърва щях да се колебая. Казах на Валавиргилин, че ще спася Пръстенов свят на всяка цена. Обещах да спася и нея, ако мога. Но не мога. Нямаме време да я търсим. С всеки ден протакане нарастват силите, изтласкващи настрани Пръстеновия свят. Тя също е в онази част от пръстена. Заедно с въздушния град, империята на Народа на машините, малките червени пастири и тревопасните великани. Което значи, че всички те ще умрат…

Жената плесна отчаяно с ръце.

— Това е целият познат ни свят, дори и расите, за които само сме чували!

— И за мен е същото.

— Но тогава не остава нищо, което си струва да спасим! Защо трябва да умират? И как?

— Смъртта си е смърт в края на краищата. — Луис вдигна рамене, но обясни: — Ще ги довършат прекомерните дози облъчване. Хиляда и петстотин милиарда от двайсет-трийсет различни раси. Но само ако направим необходимото съвсем точно. Първо трябва да установим къде сме всъщност.

— А къде трябва да попаднем? — зададе най-уместния въпрос кукловодът.

— На две места, откъдето се управлява антиметеоритната защита. Трябва да сме в състояние да насочваме слънчевите изригвания. И да изключим поне временно подсистемата за превръщането на плазмата в лазерен лъч.

— Вече открих и двете места — заяви Най-задния. — Точно когато антиметеоритната защита с много голяма степен на вероятност унищожи совалката. Силните магнитни полета смутиха половината сензори в кораба, но открих откъде бе излъчен сигналът. Мощните енергийни потоци в основата на Пръстенов свят, които манипулират слънчевите изригвания, се управляват от точка под северния полюс на картата.