— Може би защото машините трябва да се охлаждат… — подхвана разсъдливо Кхмий.
— Майната им! Ами лазерния ефект?
— Там активността започна няколко часа по-късно. По-слаби и по-сложни електрически вериги… Вече ви споменах за този източник. Намира се точно над главите ни, ако се ориентираме по положението на кораба.
— Значи именно тази система трябва да изключим — изсумтя кзинтът.
— Лесно е — промърмори Луис. — Мога да го направя с лазер, дезинтегратор, бомба… По-трудничко е да се научим как да предизвикваме слънчевите изригвания. Контролните системи вероятно не са предназначени за идиоти, а нямаме и време.
— После?
— После насочваме плазмена горелка към обитаема земя.
— Луис, искам подробности!
Предстоеше му да произнесе смъртната присъда над двайсетина разумни раси.
Кауаресксенджаджок бе заровил лице в коленете си. А лицето на Харкабийпаролин сякаш беше от камък.
— Направи каквото е необходимо — промълви тя.
Той я послуша и каза:
— Системата от двигатели работи само с пет процента от някогашната си мощност. — Кхмий го чакаше да продължи. — Горивото й са ускорени протони. Слънчевият вятър…
— Ясно! — сепна се кукловодът. — Предизвикваме слънчево изригване, за да захраним двигателите с двадесет пъти по-плътни потоци от протони. Формите на живот точно под плазмената струя ще измрат или ще мутират неузнаваемо. Тягата също ще нарасне двадесет пъти. Двигателите или ще понесат претоварването, или ще се взривят.
— Глупости! — сопна се Кхмий. — Ако Луис не е объркал всичко от край до край, Тила вече ги е проверила, преди да бъдат монтирани.
— Ъхъ. И да не са били достатъчно здрави, тя се е надхитрила сама, че трябва да добави системи за безопасност. Уж като предпазна мярка срещу случайно мощно изригване. Знаела е, че и това е възможно.
— Не е задължително да насочваме плазмената струя — намеси се Кхмий. — Ако изключим системата за генериране на лазерен лъч, после можем да нагласим „Иглата“ там, където искаме да попадне изригването. Ще я ускорим, за да се включи антиметеоритната защита. Корабът е неуязвим.
Луис кимна, но възрази:
— Желателно е да си свършим работата точно. Хем ще стане по-бързо, хем ще изтребим по-малко хора. Хм… да. Можем да се справим. Можем!
Най-задния дойде с тях, за да почовърка управлението на антиметеоритната защита. Никой не се опита да го разубеждава. Сензорите, които свалиха от „Иглата“, бяха предназначени за езика и устните на кукловод. Когато предложи на Луис да си служи с отвертка и клещи, човекът само се изсмя.
Най-задния прекара няколко часа в невидимата за останалите част на кораба. След това тръгна с тях по тунела. Козината му сияеше в стотици оттенъци и беше идеално сресана. „Всички искат да изглеждат добре на погребението си“ — засмя се Луис на очевидния му скептицизъм.
Не гръмнаха бомба, нито стреляха с лазер. Намирането на превключвателя отне на Най-задния цяло денонощие. Той като че бе решил да си помогне поред с всички донесени уреди, но в края на краищата успя.
Решетката от свръхпроводници се събираше в основата от скрит двадесет мили под северния полюс върху картата на Марс. Намериха централна колона, извисяваща се чак до повърхността — обвивка от скрит около охлаждащите помпи. Решиха, че комплексът в подножието й е центърът за управление. Първо обаче бяха принудени да се провират през лабиринт от огромни въздушни шлюзове и пред всеки търсеха ключа към поредната загадка за отварянето му. Най-задния не се провали нито веднъж.
Минаха през последния люк. Озоваха се под ярко осветен купол с настлана долу суха наглед пръст и подиум в средата. Миризмата нахлу в носа на Луис, той се завъртя и побягна. Стискаше здраво китката на озадачения Кауаресксенджаджок и го влачеше. Външният люк се затвори, преди момчето да окаже съпротива. Луис леко го перна по главата и го задърпа нататък. Профучаха през още три въздушни шлюза. Скоро и Кхмий се върна при тях.
— Пътеката минава през кръг от почва под подходящо осветление. Автоматите за отглеждането им са отдавна повредени, но някои растения са оцелели. Разпознах ги…
— И аз — изръмжа Луис.
— …по миризмата — продължи кзинтът. — Малко е неприятна, право да ти кажа!
— Аз пък нищо не надуших! — викна възмутено момчето. — Защо ме дърпаше така? И защо ме удари?
— Мътните ме взели! — тихо възкликна Луис.
Чак сега се сети, че Кауаресксенджаджок е прекалено млад. Уханието от дървото на живота не означаваше нищо за него.