Докато я разглеждах така критично, тя се обърна внезапно и срещна неочаквано изпитателния ми поглед. Тя го издържа за миг с обичайната си безстрашна честност, после наведе скромно очи, а лицето й бавно и леко поруменя. Настъпи тягостно мълчание, което беше сякаш част от окръжаващата ни тишина, изпълнено с напразно и мъчително очакване за дума или жест от моя страна. След това почти сърдито, като че не искаше да се поддаде на смущението, тя погледна кръглия си сребърен часовник и скочи изведнъж.
— Време е да се връщаме! — И добави тихо с глас, който се опитваше да бъде равнодушен: — Трябва да сте изгладнял вече.
Когато се върнахме в Силоам, цялото семейство ни чакаше в безукорно чистата трапезария; мисис Лоу, облечена в гълъбова копринена рокля „за гости“, мистър Лоу и Люк, стегнати в ленени ризи и прилични костюми от черно сукно. За моя изненада имаше още един гост, когото ми представиха като мистър Ходн; този човек, който се обаждаше с приятна усмивка, щом кажеха Малкълм, веднага се прилепи към Джин и беше явно много близък с цялото семейство Лоу.
Той беше приятен, възпитан младеж на около двадесет и пет години, добре сложен, с открито, но малко прекалено сериозно изражение, стиснати устни и плътна четвъртита глава; облечен беше спретнато и грижливо в кафяв костюм и висока колосана яка. Винаги склонен да завиждам на другите за качества, противоположни на моите, аз се почувствах леко огорчен от присъствието му, защото той имаше спокойната самоувереност на човек, който държи всеки ден беседа в ИМКА4, мъжествен и откровен, съзнаващ собствената си почтеност и очакващ да види у всеки същото качество. От горния десен джоб на сакото му се подаваше един камертон и няколко подострени молива, явно необходими за професията му — след малко разбрах, че е учител в блерхилското основно училище.
Когато той ми подаде приятелска ръка, мисис Лоу скрепи окончателно запознаването ни с думите:
— Между вас има много общо. Малкълм ни е много близък, мистър Шенън. Той ръководи всяка седмица нашето неделно училище. Истински труженик, уверявам ви.
Тъй като вечерята беше готова, всички седнахме веднага около трапезата. Дейниел прочете една дълга молитва, в която, отправяйки замъглен поглед към оставената на камината снимка на дъщеря му Агнес в сестринско облекло, спомена трогателно за „отсъстващата, която работи сега в чужда земя“. След това мисис Лоу започна да ни поднася щедро големи порции от сложената пред нея варена лакерда.
Винаги бърз, аз се нахвърлих на нея с апетит, който може да се очаква от пансионер на мис Дийри. Към рибата имаше в изобилие други закуски: варени картофи, зимни зеленчуци, студена шунка и език, краставички, домашно сладко; простото и вкусно ядене би задоволило всъщност много по-изтънчено небце от моето. В чест на посещението ми хлебарят бе приготвил специален кейк с глазура от марципан и замразени череши. Но най-много ми хареса хлябът. Лек, добре втасал, с тънка, крехка корица, той издаваше много сладка миризма и се топеше в устата. Когато похвалих произведението му, Лоу бе наистина поласкан. Той взе един резен, опита плътността му, помириса го внимателно, след това го разчупи така, като че извършваше тайнство. И забеляза, поглеждайки с професионално изражение сина си отсреща:
— Малко е недоопечен днес, Люк… но не е лош. — После се обърна към мене и продължи простодушно: — Ние си гледаме добре работата, сър. За повечето бедни селяни нашият хляб е насъщна храна. Тези въглекопачи, орачи, земеделски работници с големи семейства, печелещи може би само по тридесет и пет шилинга седмично, не могат да купят много нещо. Затова приготвяме хляба с най-хубаво брашно и мая и го изработваме ръчно.
— Най-хубавият хляб в нашия край — намеси се Малкълм, като ми кимна. Той седеше до Джин и подаваше весело и спокойно блюдата.
Дейниел се усмихна.
— Да, някои пресрещат каруцата ни на пет мили, за да си купят хляб. — Той замълча и се поизправи с достойнство на стола си. — Вие сигурно знаете, мистър Шенън, какво казва Писанието за произвежданата от нас храна. Спомняте си как Спасителят умножи хлябовете, за да нахрани множеството, как преломи хляб за учениците си на Тайната вечеря.
Потвърдих със смутен шепот и докато Люк ме извади от затруднението, подавайки ми мармалад от ягоди и смигвайки едва уловимо с лявото око, аз се опивах да заговоря полугласно с него за качествата на мотоциклета му. Но Дейниел не позволяваше да го пренебрегнат. Глава на семейство, проповедник на събранията на братствата, той бе свикнал да не отстъпва. Ето защо, отправил през масата към мен своя сериозен и благосклонен поглед, той изглеждаше решен да ме изпита докрай.