В страниците, посветени на процеса срещу Каупъруд, авторът умело разкрива класовата същност на буржоазното правораздаване. Та нали заедно с Каупъруд на подсъдимата скамейка трябва да бъдат изправени и Бътлър, Симпсън, Моленхауър, всички те са престъпници, ала тях не ги съдят, тъй като съдът в САЩ трябва не да изобличава капиталистите, а да потулва престъпленията им.
Каупъруд притежава всички отрицателни качества на американския магнат, същевременно обаче той се интересува и от природата, от живописта, голям поклонник е на женската хубост. Според Драйзер влечението, страстта на героя към изкуството и жените също е изява на жизнелюбието му, на огромната му енергия и сила. За еволюцията в образа на Каупъруд е показателна и промяната в отношението му към жените. Детските и юношеските победи на Франк се дължат единствено на неговото обаяние. В стремежа си да направи кариера като финансист героят донякъде променя възгледите си за жените. Както и преди го привличат само хубавите жени, но сега го интересуват и тяхното материално състояние, и положението им в обществото. Именно воден от сметката и интересите си, Каупъруд се насочва към младата красива вдовица на собственик на магазин за обувки Лилиан Семпъл.
След като се издига във финансовия свят, Каупъруд разширява влиянието си, множи връзките си в деловите и политическите среди. Вниманието му е привлечено от червенокосата хубавица Ейлийн, дъщеря на един от най-заможните новоизлюпени богаташи в града Едуард Мълая Бътлър. Заради страстта си към Ейлийн Каупъруд престъпва нормите на буржоазния морал и стига до заключението, че на промишлените и финансовите магнати им е позволено всичко. С увлечението по Ейлийн завършва формирането на характера на Каупъруд финансиста, който вече не желае да се ограничава нито със законите, нито с обичаите и моралните норми на буржоазна Америка.
Във „Финансист“ Драйзер разгръща действието така, че да наблегне на социалната предопределеност в изграждането на характера на Каупъруд, на това, че именно американската обществена система е отговорна той да се превърне в циничен, необуздан в желанията си финансист. Неслучайно център в композицията на творбата е процесът срещу Каупъруд, където повествованието достига както кулминационната си точка, така и своята развръзка. Вместо сватбени пътешествия и богати гощавки, така характерни за апологетичната литература на САЩ, Драйзер подробно описва перипетиите по време на съдебния процес, набляга не само и не толкова на престъплението на Каупъруд, колкото на престъпното в цялата система и обществен строй, чиято рожба е героят.
В образите на повелителите на града — на Бътлър, на търговеца Моленхауър, на сенатора и финансиста Симпсън, Драйзер набляга освен на приликата и на разликата между тях и Каупъруд. Те не притежават нито личното му обаяние, нито жизнелюбието и силния му характер. И те като него са егоисти, само че за разлика от Каупъруд не се стремят към пълноценен, изпълнен с радост живот, в името на който той се посвещава на финансовото дело. На техния фон Каупъруд се откроява като необикновено ярка, целеустремена индивидуалност, за която няма прегради нито в престъпленията, нито в страстите и желанията.
Във „Финансист“ донякъде е променена и функцията на социалния фон, така съществен в „Сестра Кари“ и „Джени Герхард“. В първата част на „Трилогия на желанието“ фонът не само подчертава и откроява обществения смисъл на постъпките на главния герой, но и придава на романа конкретно историческо значение. Юношеските години на Каупъруд, началото на дейността му като бизнесмен съвпадат с навечерието на Гражданската война между Севера и Юга. Писателят се спира на отношението на американската буржоазия към войната за освобождаване на чернокожите в южните щати. Буржоазията от Севера се стреми по-скоро да отстрани пречките за развитието на капитализма в САЩ, отколкото да освободи от робство чернокожите. Преди избухването на Гражданската война Каупъруд вижда в пропагандата против робството единствено заплаха за търговията, той се страхува от дейността на аболиционистите.