– Бен Уокър, Уил Донахю и Софи Липтън.
Софи, набита тъмнокожа жена на двайсет и шест, чийто апетит за италианските сладкиши си личеше, се усмихна и вдигна вежди:
– Приятно ми е, Натали.
– И на мен – добронамерено отговори гостенката.
Бен се усмихна:
– Ние сме трагично зле платените и винаги претоварени с работа джуджета, които се грижат за софтуера. Аз съм Бен, а това е Уил – добави, като кимна към колегата си, който не спираше да трака на клавиатурата, въпреки че погледна новодошлата, за да отчете присъствието ѝ.
Бен беше висок и хилав и имаше белег, който преминаваше от челото до долната му устна. Уил беше слаб и блед, с набола рядка брадица и слушалки от айпод на ушите, от които дънеше метъл.
– Приятно ми е да се запозная с всички – каза Натали.
– Хайде да отидем в кабинета ми – предложи Стивън. – Насам…
Натали тръгна след него, като все още стискаше здраво кожената си чанта.
Гуен предложи:
– Ако искаш, остави това при мен.
– Не, благодаря. Няма проблем.
Натали влезе след Стивън в кабинета и затвори вратата. Седна пред голямото бюро. За момент настъпи мълчание. Той се настани на стола си и отпи глътка кафе. Двамата се втренчиха един в друг. Погледът на Натали беше безизразен, непроницаем.
Стивън остави чашата отстрани и скръсти ръце, като се облегна назад на стола.
– Добре, госпожице Туейн. Целият съм в слух. Защо животът ми е в опасност и с какво мога да ви помогна.
Натали вдигна чантата и я остави на бюрото.
– Нека да си говорим на "ти“. Настоявам. – Замълча за момент и го погледна изпитателно. – Не знам откъде да започна, затова нека да е от смъртта на баща ми. Убедена съм, че е бил убит от един човек на име Морбиъс Франк. Доктор Морбиъс Франк. Името говори ли ви нещо?
Стивън прерови паметта си, но не откри нищо познато.
– Не. Трябва ли да ми говори?
– Той е – освен убиец на баща ми – бизнесмен. Бизнесмен, авантюрист, самозван археолог, филантроп и милиардер. Наследник на нефтена империя – една от най-големите във Великобритания.
Стивън кимна:
– Името не ми е познато, но разбирам какво искаш да кажеш. Той е богат и могъщ и ти мислиш, че е убил…
– Преди две седмици Франк финансира операция, при която баща ми да се сдобие с една религиозна реликва, за която се твърди, че е свързана с Ръкописа на Войнич. Знам, че този документ ви е познат.
Стивън се облегна назад и изражението му коренно се промени.
– Разбира се, че ми е познат. Това е светият граал на криптологията. Но този ръкопис се съхранява в Йейл от десетилетия. Каква реликва може да е свързана с него? Знам всичко за ръкописа и около него няма нищо освен планини от предположения за начина, по който би могъл да се дешифрира, което досега никой не е успял да направи.
– Става дума за документ, който според баща ми може да помогне за дешифрирането му. Той смяташе, че това е ключ към загадка, датираща отпреди шестстотин години.
Стивън гледаше гостенката си привидно спокойно, но вътрешно всичко в него кипеше, пулсът му за секунди скочи от шейсет на сто удара в минута.
– Слушам те много внимателно, Натали.
– Реликвата е известна като Свещения свитък от абатството "Свети Петър от Абътсбъри"в Дорсет, Англия. Чувал ли си за това място?
Стивън кимна:
– Дали съм чувал? Ходих в абатството преди десет години, но не си спомням да е имало свещена реликва. Да не би да казваш, че свитъкът е там? Все още не мога да схвана мисълта ти.
– Беше там – скрит в тайните катакомби под манастира. Но вече не е там. Беше освободен преди две седмици.
– Аха, значи е бил откраднат. И баща ти има пръст в това, така ли?
– Освободен – поправи го Натали.
– Освободен, добре. Значи, този свещен свитък е бил освободен… от баща ти, така ли? На тези години не си го представях толкова… как да кажа… ловък.
– Не го направи лично, но знам, че двамата с доктор Франк го организираха. Важното е, че Свитъкът трябваше да остане у баща ми с уговорката, че Франк ще научи съдържанието му, след като бъде дешифрирано.
– И ти смяташ, че баща ти е бил убит, защото Франк е искал Свитъка за себе си? Откраднал ли е документа, след като е убил професора?
– Не.
Стивън се замисли за момент над това, побиха го тръпки.
– Къде тогава е тази свещена реликва и откъде знаеш толкова много за нея?
– У мен е – отговори Натали, като кимна към чантата си.
Стивън я погледна изпитателно, после бавно премести очи към чантата. Натали бе спечелила цялото му внимание.
– Професор Туейн… баща ти… анализирал ли е Свитъка? – попита той тихо.