Един куршум беше улучил опашката. Снайперистът вече беше загинал. Хеликоптерът взе да се върти около оста си и катастрофата беше страшна. Разбира се, нормалната процедура не е да приемаш някого за мъртъв, не бива да изоставяш другарите си във вражеска територия, а ако са загинали, трябва да върнеш телата у дома. Но тогава цареше хаос и главната задача беше да измъкнат Изабел, затова го бяха оставили. Той ги разбираше. При подобни катастрофи обикновено нямаше оцелели, пожарът криеше рискове от експлозии. Но когато хеликоптерът падна на земята, седалката, за която беше вързан, изхвърча на близо петдесет метра от мястото и той оцеля.
Лицето и дланите му обгоряха. И по двете ръце имаше счупвания и му излязоха огромни синини от предпазния колан. Дълго се люшка между живота и смъртта в плен при разбойниците, след което ненадейно го продадоха на друга банда още по-долни бандити. Те обаче поне успяха да се свържат с Швеция и „Лоудстар“ и поискаха откуп. Застраховката му покри десетте милиона, които взеха.
Том овладя дишането си. Избърса потта от челото си. Не беше донесъл със себе си от Чад само посттравматичния стрес и паническите атаки. Беше му трудно и да лети. Тесните пространства го притискаха, изпитваше огромно нежелание да се връзва с колана. И звукът на витлото… Той потръпна. Но нямаше друг избор. Кируна беше на 1200 километра. Хеликоптерът се движеше със 180 км/час, чакаха го близо седем часа път с две презареждания. Тъй като щеше да лети през нощта, трябваше да се обади предварително да помоли да го чакат за презареждането. Щеше да се наложи да подкупи някои хора, трябваше да поддържа контакт с авиодиспечерите на различните летища по целия път. Стига да не получеше паническа атака, щеше да пристигне преди зазоряване. Освен това имаше предимството да може да кацне направо при къщата и да вземе моторната шейна.
Преговори си плана още един път, докато обличаше гащеризон и дебело яке и слагаше каската. Взря се в лъскавата машина. Опря длан върху извитото стъкло. Пое дълбоко въздух.
— Е, сега сме само аз и ти, звяр такъв.
61
— Ще подам жалба срещу вас за заплахи към длъжностно лице!
Началникът на социални грижи Ингемар Борг крещеше толкова силно, че Амбра трябваше да държи телефона на разстояние от ухото си.
— Никого не съм заплашвала, но трябва да проверите децата — опитваше се тя да говори спокойно.
Беше задала най-обикновен въпрос, въобще не го беше заплашвала или тормозила.
Но Ингемар Борг изобщо не искаше да говори за момичетата.
— Какво ви става? Разпространявате лъжи за нас. Ще говоря с шефа ви, ще се погрижа да ви уволнят, ясно ли е?
Да, да, кажи нещо, което не съм чувала хиляди пъти.
— Уно Алто е… — започна Амбра, но в отговор получи само електронна тишина. Ингемар Борг беше затворил.
Поколеба се дали пак да не го набере. Само че Борг, изглежда, беше излязъл от релси, тя не можеше да се надява на никакво съдействие от негова страна.
Погледна часовника. Джил беше звъняла снощи и й беше пратила есемес, но тя не беше събрала сили да й отговори. Обичаше Джил, но имаха твърде много неща да си изясняват, трябваше да почака. Когато приключеше, щеше да поговори с нея. И с Том, който също беше звънял, но не беше оставил съобщение. Той също трябва да почака, помисли си тя твърдоглаво. Вместо това се обади на Елса:
— Всичко наред ли е?
— Да, да, миличка — изчурулика Елса. — Всичко е наред.
Приключиха разговора и Амбра се опита да се отърси от странното усещане, че Елса крие нещо от нея. Нетърпеливо набра за пореден път полицията в Кируна, изчака поне двайсет сигнала свободно, преди да се предаде. И без това се съмняваше, че ще искат да й помогнат. Предишният им разговор не завърши с взаимно съгласие.
Забарабани с пръсти по волана на колата, която нае, чувстваше се толкова безпомощна. Какво да прави, по дяволите? Не познаваше никого в Кируна, освен една лежаща в болница старица. Почука още малко с пръсти, гледаше снега навън, опитваше се да състави план за действие. Мислите й пак се насочиха към Том, колебаеше се дали все пак да не му звънне, да види какво иска, но не й се щеше да чуе още лоши новини. Ами ако той просто искаше да облекчи нечистата си съвест? Или още по-лошо — ако й съобщеше, че все пак се е върнал при Елинор? Не, не сега, имаше си други проблеми за решаване. Я почакай… Амбра стисна волана при тази нова мисъл. Надигна се на седалката. Тарек! Всъщност познаваше още някого в Кируна! Фотографът Тарек.