— Не съм се отказала — каза тя твърдо.
Том пристъпи към нея й и я целуна, жадно, доминиращо, сякаш за да се увери, че говори сериозно. Амбра отвърна на целувката, притисна се към гърдите му, новия му твърд костюм, придърпа го към себе си, докато се замая, разгорещи, задъха.
Джил изстена умилено.
Фрея се присъедини с вой.
Том се усмихна:
— Какво ще кажеш? Да идем ли да се оженим?
Тя кимна и протегна ръка към него.
Пред семейството им, приятелите и официалното лице Том внимателно сложи диамантения пръстен на тънкия пръст на Амбра. След това вдигна ръка и Амбра постави гладката халка на неговия пръст. Очите им се срещнаха и макар залата да беше пълна с хора, съществуваха само те двамата.
— Вие влязохте в брачен съюз и го потвърдихте пред тези свидетели — съобщи официалното лице тържествено.
Том въздъхна. Вече беше официално. Амбра беше негова. И той беше неин. Най-сетне. Целуна я, докосна с уста меките устни, усети, че тя се усмихва. Гостите се смееха, аплодираха и свиреха с уста. Прозвуча музика и Джил Лопес запя най-новата си песен в тяхна чест. Беше вълнуваща сълзлива балада, песен за обичта между две сестри, суперхит, който Джил написа след сдобряването им и който оглавяваше класациите цяла есен.
Том стисна ръката на Амбра.
— Добре, че не привлече цялото внимание — прошепна Амбра.
— Тя те обича — отговори той.
— Да.
— И аз те обичам.
Тя стисна ръката му и облегна глава на рамото му. Неговата съпруга.
Дълго след вечерята, речите, тортата и сватбения валс Том и Амбра стояха насред дансинга. Около тях всички танцуваха, но те стояха почти неподвижно, плътно един до друг, целуваха се нежно, бъбреха си, докосваха се.
— Танцува ли ти се още? — попита Том тихо.
Амбра поклати глава. Нежната коса го гъделичкаше по носа. Той беше решен сватбеният й ден да мине точно както тя искаше. Но вече копнееше да остане насаме с нея.
— Искаш ли да си поговориш с още някого? Джил? Елса? — предложи той.
— Не особено. Толкова говорих, че пресипнах.
Това реши въпроса.
— Тогава да изчезваме.
— Къде отиваме? — попита тя, докато се измъкваха от залата.
Роклята й шумолеше тихо.
— Сложи си това — обърна се той към нея, когато стигнаха изхода.
Наметна й дебело зимно яке, уви шал около врата й и й подаде плетена шапка, която тя внимателно сложи върху къдриците си.
— Навън ли ще излизаме? На високи токчета съм — възпротиви се тя.
Но очите й блестяха от любопитство. Такава беше неговата съпруга. Вечно любопитна. Обу топлите ботуши, които той й подаде.
— Ела.
Студът ги обгърна, когато Том отвори вратата. Посрещна ги кучешки лай.
— Кучешки впряг! — възкликна Амбра.
Чакаше ги впряг с подскачащи, лаещи сиви и бели кучета. Той й помогна да се качи между животинските кожи.
— Колко е красиво! — промълви тя.
И наистина беше красиво. Звездите по небето и ледените лампички покрай целия път, чак докато водачът на шейната подвикна на кучетата да спрат. Амбра потрепери и вдигна глава към планината.
— Наистина ли ще се качим горе?
Той кимна.
— Сега ще стане студено — извини й се.
Тя се качи на лифта, той я уви в кожа, седна до нея и я хвана за ръка. Въжената линия тръгна безшумно. Оставиха осветения хотел и проблясващите лампички зад гърба си, изкачваха се все по-нависоко и по-нависоко, докато не стигнаха върха на планината. Студът тук горе беше убийствен и те пробягаха, ръка за ръка, краткото разстояние до станцията.
— Само ние ли сме тук? — попита тя, като влязоха.
— Да.
Беше наел цялата станция за нея, за тях. Той окачи връхните им дрехи, докато тя се оглеждаше. Стаята беше семпла, тук гледката беше главното. Погледна кожите на пода пред прозорците, запалените свещи и пръснатите розови листенца. Изгледа го:
— Розови листенца?
— Прекалих ли? — попита той.
— Малко — усмихна се тя и очите й проблеснаха.
Отиде до прозореца и долепи нос до стъклото.
— Сякаш гледам целия свят.
Гласът й беше тих, почти благоговеен. Милиони звезди грееха в небето, от всички страни се виждаха планини, а над тях се простираше безкрайният космос. Том застана зад нея, целуна я по врата, усети как тя потръпна. Плъзна ръка по гърба й, докосна малките копченца, наведе се и я целуна по рамото. Разкопча едно копче и пак я целуна и така докато всички копчета бяха разкопчани и тя задиша учестено и плитко. Том откри откъде се отваря полата, разкопча я. Смъкна я с едно-единствено плавно движение и тя се разстла като море от плат в краката й. Не носеше фуста. Само бельо. Том дълго я гледа.