Нима заклинанието на Балоор вече действаше? Ако мъглата се сгъсти, тараците нямаше да открият скривалището им.
Аруула все още не можеше да различи никакви тараци. Но и нищо, което напомняше за някакво друго същество. Никаква следа или приближаващ се шум. Дали не се беше заблудила?
Затвори очи и отново се ослуша. Бръмченето се беше усилило. Слаба болка трепна под черепната обвивка на Аруула. Отвори уплашено очи.
От мъглата на отсрещния снежен склон се отдели черна сянка. Косата по врата на Аруула настръхна.
Тарак! Мощното космато тяло крачеше с олюляване по снега. Дългата опашка шибаше наоколо му. Сивочерната козина в областта на гърдите и главата му беше настръхнала. Сигурен знак, че ги е надушил.
Сенките се спускаха една подир друга надолу по заснежения склон. Аруула нададе сподавен стон.
Главатарят на тараците стигна до пукнатината в ледника под убежището им. Беше отдалечен на повече от хвърлей копие, но Аруула виждаше хищните зъби в дългата му муцуна. Той се изправи в цял ръст. Дори и вождът Зорбан не беше висок колкото средноголям тарак.
Главатарят на тараците протегна муцуна. Аруула виждаше как потрепват дори дългите косми по подобния на кожена топчица връх на муцуната. Големите му голи уши се изправиха и заослушваха, въртейки се на всички страни.
Дали беше чул нейното стенание? Или пък заклинателните възгласи на Балоор? Тараците имаха невероятно фин слух.
Може би фреккойшерите се бяха обезпокоили, защото долавяха близостта на свирепите зверове. Ордата на Зорбан беше подслонила товарните си животни в горните пещери на стръмния планински склон и беше затворила входовете със сняг.
Сега главатарят на тараците се обърна и с жест повика другарите си.
— Откриха ни — прошепна Аруула. Зад нея в пещерата се понесе шепот.
Предводителят на тараците се отпусна на дългите си крайници и се заклатушка нагоре по склона. После отново се обърна надолу. Светкавично се засили. Снегът около него се разлетя. С три-четири скока се втурна стремително към пукнатината в ледника и я прескочи.
Косматото тяло пропадна дълбоко в пресния сняг, когато се блъсна в отсамния край на пукнатината. Аруула го чуваше как пръхти и съска, докато рови и се измъква от снега.
Някаква ръка я хвана за рамото и я отстрани от наблюдателния отвор. Зорбан. Вождът внимателно огледа навън.
— Магията ти не подейства, Балоор! — промърмори той. Проклетите тараци са тук…
— Естествено, че магията ми е подействала. — Балоор изблъска Зорбан от наблюдателния отвор и сам погледна навън. Остро изсъска. — Оргуудоо не идва в местата, където земята е покрита със скали и сняг. А Вудан иска в негова чест да се спасим със собствени сили. Ще ни надари със силата на летящия дракон…
Балоор отдръпна от наблюдателния отвор покритата си с кожи глава. Светлина попадна върху масивното тяло на вожда. Цялото му тяло беше загърнато в черна кожа. Буен чер перчем се подаваше изпод кожената му качулка. И тлъстото му лице беше обрасло от край до край с косми. Големите ококорени очи хвърляха зеленикав отблясък.
Вождът се опря на меча си и впери втренчен поглед към мрака в задната част на пещерата.
— Трябва да се борим за живота си…
Никой не продума, но Аруула усети четирийсеткратния писък на паниката.
И същевременно я опари остра болка от черепа надолу по цялото тяло. Изстена и отпусна горната част на тялото върху бедрата си. Ръцете й се заровиха в косите й.
Но болката премина така бързо, както се бе и появила. А навън имаше нещо по-различно. Чуждото Нещо — дали се приближава?
— Какво още се ослушваш? — изръмжа Зорбан. — Вземи меча си.
— Това е нещо… — прошепна Аруула. — Нещо чуждо… причини ми болка.
Балоор и Зорбан размениха недоверчиви погледи.
Някаква сянка се появи до Аруула.
— Мечът ти, Аруула — беше гласът на Радаан. — Ще се бия до тебе. — Радаан беше най-големият син на вожда.
Аруула опипа студения метал на меча си.
— Децата, кърмачките и бременните да се скрият по възможност по-навътре в пещерата — заповяда Зорбан. — Цурпа остава при вас.
— Разбрано, Зорбан — отговори нисък, неясен глас откъм тъмнината. Цурпа, най-старата майка на ордата. Тя беше майката на Радаан и главната съпруга на Зорбан.