— Съжалявам, Джо, но в неделя ще играя с г-н Бранигън.
Той кимна.
— С г-н Бранигън, а? Чух, че играеш голф с него. Сигурно ще влезеш в най-висшите кръгове.
Опитах се да обърна думите му на шега:
— Между нас да си остане, Джо, играе с мен, защото го тренирам. Вече намалих хандикапа5 му от осемнайсет на дванайсет.
Той оправи шапката си, потърка нос с опакото на ръката, после кимна.
— Е, ти имаш работа. Аз имам работа. Доскоро. — И продължи по пътя си.
И така Гленда беше в Лос Анджелис. Не беше отишла далече от Шарнвил. Щях да имам възможност да поговоря с нея при завръщането й.
— Спечелихме договора, Лари — рече Бил сияещ. — Не е ли прекрасно? Мисля, че ще ни донесе най-малко сто хиляди долара!
През следващите два часа проучвахме подробно договора за строежа на фабриката за производство на мебелни елементи. На Бил се падаше най-тежката работа: проектирането и строежа й. Моето участие в проекта се свеждаше до доставката на пишещите, изчислителните и фотокопирните машини и монтирането им.
Когато приключихме, Бил се отпусна назад в стола си и ме погледна.
— Чудесно е, нали? Бързо растем, но се нуждаем от повече капитал. Ще трябва да крепим фирмата още шест месеца, докато получим парите им. В момента търсят кредит, но иначе са платежоспособни.
— В неделя ще играя голф с Ф. Б. Ще говоря за това с него. Той ще ни отпусне кредит.
Тогава изневиделица Бил спокойно попита:
— Коя е Гленда Марш?
Ако ми беше налетял през бюрото и ме беше фраснал по ченето, нямаше да остана по-изумен. Зяпнах насреща му.
— Гленда Марш — повтори той и сега гласът му стана по-остър.
Направих усилие да се съвзема.
— Да… Гленда Марш. Тя пристигна тук тази седмица. Прави репортаж в Шарнвил за „Ди Инвестър“. Вече се запозна с работата ни. — Осъзнах, че говоря прекалено припряно, затова направих усилие да позабавя темпото. — Има нужда и от твоето изявление за статията си, както и да направи снимки. Вече разговаря с Мансън и Томсън, а в момента взема интервю от Гримън. Разработва репортажа си в дълбочина. Това много ще ни помогне.
— Чудесно — поколеба се, после продължи: — Виж, Лари, ние сме партньори. Точно сега сме пред успеха. Намираме се в големия бизнес. Шарнвил е доста особено място. Въпреки че се разраства бързо, той все още е по дух малък град.
Почувствах, че ме побиват тръпки по гърба.
— Не съм съгласен с теб, Бил.
— Остави ме да се доизкажа. След като снощи се опитах да се свържа с теб, отидох в бара на „Екселсиор“ да хапна и пийна нещо. Там всички шушукаха за теб и тази жена Марш. Фред Маклейн беше съвсем пиян. Като заместник-шериф и той надава ухо за мълвата. Разправяше, че си извеждал дамата два пъти на вечеря и че шерифът Томсън те е заварил късно една вечер в апартамента й. Маклейн твърди, че е омъжена — макар да е настоявала да получи развод. Тя разправила всичко това на Томсън. Някои жители тук сега мислят, че между тази жена и теб има нещо. До няколко дни целият град ще клюкарства.
Това беше моментът да му призная, че съм влюбен в Гленда, но от глупост не го направих.
— За бога! — рекох. — Изведох я на вечеря два пъти, защото исках да получи пълна представа за онова, което работим с теб. Не успяхме да изчерпим темата и тя предложи да поприказваме в апартамента й, като ме покани на вечеря. Сега ми казваш, че в този така наречен малък град нещо съм сбъркал, но ние през цялото време говорехме за работа.
— Това са добри новини, Лари. След всичките приказки, които чух, бях започнал да се питам дали не си хлътнал здравата по тази жена. За наше добро и заради твоя партньор ще бъдеш ли по-предпазлив?
— В цялата история няма нищо лошо, Бил! Окей, приемам, не премислих нещата — никога не ми е минавало през ума, че хората ще започнат да клюкарстват. Госпожа Марш ни прави услуга. Тя ще ни представи в „Ди Инвестър“. Какво лошо има, че съм я извел на вечеря?
— Нищо. Грешката ти, Лари, е, че си отишъл на вечеря в апартамента й.
— Да… глупаво беше от моя страна, но не помислих. — Усмихнах се насила. — Няма да се повтори.
За един доста дълъг момент той остана вторачен в маникюра си, после погледна право в мен.
— Когато имам нужда от жена, намирам си някоя във Фриско. Подсигурил съм се слуховете да не стигат дотук. В Шарнвил е различно. Ти и аз сме като на сцена. За бога, бъди внимателен!
— Няма за какво да внимавам! — отвърнах раздразнено. — Това са само злостни клюки.
5
Хандикап (англ.) — спортен термин: преднина, предимство, давано на по-слаб състезател за изравняване на шансовете му за победа. — Бел.пр.