Захвърлих настрана ризата и приседнах, докато тя се изхлузваше от бикините си. Приведох се над нея, като се любувах на тялото й, нетърпелив да целуна всеки милиметър от него.
— Не… бързо, Лари. Ела в мен.
Имаше някаква припряност в гласа й, от която целият пламнах. Както бях отгоре й и тя ми помагаше да проникна в нея, нададе приглушен вик. Краката й се увиваха около мен. Пръстите й се забиваха в плътта ми.
Слънцето, шумът от морето и шумоленето на листата създаваха идеален фон, докато ние трескаво стигнахме до кулминацията. Пръстите й се спуснаха надолу по гърба ми, притискайки ме.
— Още — изпъшка тя. — Моля те… още!
И тогава някъде отдалеч един глас каза:
— Прекрати това, кучи сине — и някаква обувка ме ръгна и ребрата.
Ударът беше толкова силен, че ме отхвърли встрани. Когато се претърколих по гръб, погледнах нагоре. Нисък тантурест мъж се беше надвесил над мен. Видя ми се като вампир, чийто образ беше съвсем ясен: брадат, загорял, с очи като стафиди, лепкав, подобно на медена питка. Панамената му шапка беше дълбоко нахлупена и хвърляше сянка върху рунтавите вежди. Беше облечен с омачкан, замърсен бял костюм.
Когато Гленда успя да се надигне на крака, той я перна с опакото на ръката си: злобен удар, който я просна на земята.
Такава ярост ме обзе, че бях готов да го убия. Хвърлих се отгоре му, ръцете ми се вкопчиха в гърлото му. Строполихме се на пясъка и известно време се боричкахме като животни. Беше ужасно силен. Въпреки че го стисках за гърлото, той успя да се освободи от хватката ми. Юмрукът му се заби в лицето ми, коляното му ме ръгна в слабините. Яркото слънце изведнъж притъмня, като че ли неочаквано беше настъпило затъмнение. Хванах се здраво за сакото му, а юмрукът му отново се стовари върху лицето ми. Все пак бясната ярост ми даде сили да го оттласна. Докато се строполяваше по гръб, аз се надигнах и като използвах и двата си юмрука, го заналагах по лицето. Тялото ми виеше от болка, но не ме беше грижа. Всичко, което исках сега, беше да го убия. Когато вдигнах юмруци, за да го фрасна отново, някаква светкавица експлодира отзад в главата ми и слънцето се разсипа като разтопено зарево.
Изплувах от безсъзнанието, усещайки песъчинките по кожата си. Помръднах и нетърпима болка ме преряза в главата. Чух се да простенвам. Продължих да лежа. Стонът ми беше болезнен. Ребрата ме боляха. Болеше ме и лицето. Слънцето прежуряше над мен. Дочувах лекото плискане на морските кълни по брега и шумоленето на бриза в листата.
Много внимателно напрегнах всичките си сили и като придържах с ръце главата си, успях да седна. Потиснах болката, която блъскаше в черепа ми, като се насилих да отворя очи, и започнах да оглеждам пустия бряг.
Нито следа от Гленда. Нито следа от тантурестия мъж. Целият Ферис Пойнт беше мой.
Почаках, като се държах все така за главата, после започнах да отдръпвам ръцете си, чувствайки, че лепнат, и с тръпка на ужас ги свалих и погледнах към тях. Бяха целите в съсирена кръв. Тъй като всеки миг очаквах спазъм на болка в тялото си, продължих да се взирам неподвижен в изцапаните си с кръв ръце.
Вероятно бяха изминали десет минути, докато мозъкът ми отново заработи.
Къде беше Гленда? Какво се беше случило?
Погледнах часовника си. Сега беше 8:45. Бил съм в безсъзнание някъде около трийсет минути. Направих усилие и се изправих на крака. Морето и брегът се завъртяха пред очите ми и отново се наложи да седна. Зачаках. После пак направих усилие и този път, олюлявайки се като пиян, успях да остана прав.
Болката в главата ми беснееше. Поех бавно: запристъпвах, като че ли бях нахлузил плавници, докато стигнах до морето. Коленичих, измих кръвта от ръцете си, а след това с шепи плиснах от солената вода върху лицето си. Солта щипеше, но това ме върна към живот. Изправих се на крака и погледнах нагоре и надолу по пустия бряг, после тромаво тръгнах назад към дрехите си.
Отне ми известно време, докато се облека. На два пъти се наложи да седна и да си почина, но в края на краищата успях и сега се почувствах повече или по-малко живнал.
Какво се беше случило? Къде беше Гленда? Къде беше тантурестият мъж с мръсния бял костюм?
Като в някакъв кошмар запристъпвах мъчително по горещия пясък към мястото, където бях оставил колата. Отворих вратата и с благодарност се отпуснах на шофьорското място. Завъртях към себе си огледалото за обратно виждане и се погледнах. Дясното ми око беше отекло, а около него се очертаваше тъмен кръг. Лявата страна на лицето ми беше подута и червеникаво-зеленикава там, където тантурестият мъж ме бе фраснал. Тогава, въпреки адското главоболие, което ме цепеше, мозъкът ми започна да действа по-живо. След два часа трябваше да играя голф с Бранигън и докато играехме, трябваше да го помоля да увеличи нашия кредит. Това беше невъзможно. Налагаше се да му телефонирам и да отменя играта. Първото нещо, което щях да направя. После Гленда… но първо Бранигън.