— Много сме благодарни за помощта ви — топло започна Кипман. — Чувствате ли се в състояние за малка екскурзия със самолет?
— След студа в Исландия малко южноамериканско слънце няма да ми навреди.
— Ще имате достатъчно слънце. — Кипман отново поглади главата си. — Особено от южнокалифорнийската му разновидност.
— Южна Калифорния?
— Днес до четири следобед.
— Днес до четири следобед?
— В Дисниленд.
— В Дисниленд?
Сандекър търпеливо се обади:
— Много добре знам, че целта на пътуването ти не е точно онази, за която си мислил. Все пак може да минем и без да повтаряш всяка реплика.
— Моите уважения, сър, но това не се вмества в предварителните ни уговорки.
— Преди час говорихме именно за това — възрази Кипман.
— Какво точно имате предвид? — попита Пит.
— Ще разберете. — Кипман извади нови книжа от, изглежда, бездънното си дипломатическо куфарче и ги огледа набързо. — До разговора ни с вас и с останалите оцелели, които бяха в състояние да отговарят, представите ни за реалните цели на компанията „Хърмит“ бяха съвсем фрагментарни. Знаехме, че тя съществува, и имахме щастието да се доберем до малка част от деловата й дейност, но крайната цел, мисловният й център и парите, с които се прави всичко, оставаха в тайна…
Пит предпазливо го прекъсна.
— Имахте все пак нещо, за което да се заловите. Подозирахте доктор Хънуел.
— Доволен съм, че хеликоптерът ви не падна още преди това, майоре. Да, агенцията ни следеше доктор Хънуел. Без каквито и да е конкретни улики, разбира се. Затова го бяхме оставили на мира — с надеждата, че ще ни отведе до ръководството на организацията.
— Боже, всичко е било нагласено! — Не е лесно да се съчетаят огорчено възклицание и изтерзан вопъл, но Пит съумя да го направи. — Целият проклет епизод на айсберга е бил нагласен.
— Да, Хънуел привлече вниманието ни още когато така точно ни даде правилните отговори за подводната сонда на компанията „Фирие“, но не предложи абсолютно никакво съдействие за усилията да се постигне нещо подобно в собствената му страна.
— Тогава и погребването на „Лакс“ е било още една от малките ви измами — заключи Пит. — Това е бил козът ви. Налагало се е Хънуел да се изяви като изследовател, когато нашият адмирал посочи тъкмо него по причини, които трябваше да изглеждат случайни. Хънуел сигурно се е мислел за голям щастливец. Веднага е приел не за да види какво е станало със стария му приятел Кристиян Фирие — за това той вече се е досещал — нито да изследва странното явление на залостен в леда кораб, а най-вече да открие каква е съдбата на ценната му подводна сонда.
— И тук сте прав, майоре. — Кипман подаде на Пит няколко лъскави снимки. — Ето ви фотографии, направени от подводницата, която почти три седмици следеше „Лакс“. Те дават представа за една необикновена особеност на екипажа.
Пит не му обърна внимание, а изгледа Сандекър ядосано и с нетрепващ поглед.
— Ето я и истината най-накрая. „Лакс“ е бил открит от издирвателната флотилия и тя го е следила, докато е изгорял.
Сандекър сви рамене.
— Господин Кипман има добрината да ме уведоми за този интересен факт едва снощи. — Трудно би могло да се каже, че насилената усмивка по острите му черти криеше каквото и да е добронамерено отношение към Кипман.
— Ако искате, ни укорявайте — сериозно отвърна Кипман, — но беше изключително важно вие двамата да знаете колкото е възможно по-малко. Ако Кели, Рондхайм и особено Хънуел бяха заподозрели връзките ви с нас, цялата операция би се провалила. — Погледна Пит и продължи тихо: — Майоре, от вас се искаше само да бъдете пилот и придружител на Хънуел при обиколката му из „Лакс“. А после трябваше да го отведете в Рейкявик, където ние отново щяхме да поемем наблюдението над него.
— Но не можа да стане така, нали?
— Подценихме другата страна — призна си Кипман.
Пит дръпна от цигарата си и разсеяно се загледа в реещия се към тавана дим.
— Още не сте ни обяснили как се озова „Лакс“ в айсберга. Нито пък сте загатнали нещо за съдбата на пиратския екипаж, за странния факт, че Фирие и групата негови учени изчезват за повече от година, а после изведнъж овъглените им трупове отново се появяват на кораба.
— Отговорът и на двата въпроса е прост — махна с ръка Кипман. — Екипажът на Фирие никога не е напускал кораба.
Сандекър смъкна ръце от главата си, бавно се наведе и ги отпусна с дланите надолу върху бюрото си. Очите му бяха твърди като кремък.