— А това го сложи в сметката на Тиди Ройъл.
Пит се движеше автоматично, докато обърна тялото на Рондхайм така, че докара краката му в положението, в което преди това бяха ръцете. Мислещата и емоционалната част от ума на Пит вече не бяха част от съзнанието му. Бяха изплували извън черепната кутия и поддържаха връзка само доколкото можеха да командват центровете, които движеха ръцете и краката му. В изподраната си, нарязана и на някои места разместена кутия машината цъкаше тихо и гладко. Смъртното изтощение и болката бяха избутани настрани и запазени за момента, когато умът му щеше да поеме функциите си. Тогава скочи върху левия крак на Рондхайм.
— Отбележи това за Сам Кели.
Рондхайм се опита да извика, но писъкът заглъхна в гърлото му. Изцъклените синьо-сиви очи се взряха в Пит.
— Убий ме — прошепна той. — Защо не ме убиеш?
— И хиляда години да живееш — мрачно отвърна Пит, — никога не би могъл да получиш достатъчно заради болката и нещастието, които си причинил. Исках да знаеш как е, да почувстваш агонията на костите, които се разделят, безпомощността да лежиш и да наблюдаваш как това става. Би трябвало да ти счупя гръбнака, както ти направи с Лили; да гледам как животът ти изтлява в инвалиден стол. Но това са само приказки, Оскар. Процесът ти може да трае няколко седмици, дори месеци, но няма съдебен състав в света, който не би ти дал смъртна присъда, без дори да си прави труда да заседава. Не, ако те убия, бих ти направил услуга, което не искам. А това сега е за Уили Хънуел.
По лицето на Пит нямаше усмивка, в тъмните му зелени очи не светеше радост. Скочи за четвърти, последен път и дрезгавият, ужасен вик от болка отекна по палубите на корабите, понесе се в пещерата, после бавно заглъхна и изчезна.
С чувство на празнота, почти на тъга Пит седна на капака на люка и се загледа в разтрошеното тяло на Рондхайм. Картината не беше приятна. Гневът в него си бе намерил отдушник и сега той се чувстваше напълно пресушен, докато чакаше дробовете и сърцето му да се върнат към нормалния си ритъм.
Кипман и Лазард, следвани от малка армия въоръжени мъже, го завариха така, когато се втурнаха на палубата. Не продумаха нищо. А и нямаше какво да кажат в продължение поне на пълни шестдесет секунди, докато цялата картина на онова, което Пит бе направил, им стана ясна.
Накрая Кипман наруши мълчанието.
— Били сте малко груб с него, а?
— Това е Рондхайм — унесено се обади Пит.
— Рондхайм? Сигурен ли сте?
— Аз рядко забравям лица — отвърна Пит. — Особено на хора, които са ме правили на желе с ритници.
Лазард се обърна да го погледне. Устните му се свиха в лека усмивка.
— Какво говорихме — че едва ли сте в състояние да се справите в ръкопашен бой?
— Съжалявам, че не се добрах до Рондхайм, преди да започне да стреля със заглушителя си — намръщи се Пит. — Засегнал ли е някого?
— Кастиле е ранен в ръката — обясни Лазард. — След като се оправихме с ония двама клоуни на кърмата, аз се обърнах и те видях да влизаш в ролята на Ерол Флин25 на мостчето. Разбрах, че опасността още не е отминала, така че се хвърлих върху семейството отпред и ги принудих да легнат на дъното.
— И аз направих същото с гостите ни от Латинска Америка — усмихна се Кипман и разтри една драскотина на челото си. — Те ме помислиха за луд и една минута се боричкахме.
— Какво става с Кели и компанията „Хърмит“? — попита Пит.
— Ще арестуваме господин Кели заедно с богатите му международни приятели, разбира се, но вероятността хора с тяхното положение да получат присъда е съвсем нищожна. Според мен замесените правителства ще ги ударят, където ще ги заболи най-много — в чековата книжка. С глобите, които навярно ще трябва да платят, флотът ще може да си построи нов самолетоносач.
— Това е твърде малка цена за страданията, които са причинили — уморено махна с ръка Пит.
— Все пак е някакво заплащане — промърмори Кипман.
— Да… да, така е. Слава богу, че бяха спрени.
Кипман кимна към Пит.
— Трябва на вас да благодарим, майор Пит, че привлякохте вниманието ни върху компанията „Хърмит“.
Лазард изведнъж се усмихна.
— А аз бих искал да съм първият, който ще ви благодари за изпълнението на Хораций26 на моста. Кипман и аз не бихме стояли тук, ако тогава не бяхте свършили работата си. — Сложи ръка върху рамото на Пит. — Кажете ми нещо, интересно ми е.
25
Американски актьор (1909 — 1959) — блестящ изпълнител на героични приключенски роли. — Бел.пр.
26
Име на трима братя от Рим, които се сражавали през VII в. пр.Хр. срещу тримата Куриации от град Алба за това кой народ ще господства над другия. Хорациите победили благодарение на находчивостта на единия от братята. — Бел.пр.