— Да. Е, ти имаш работа. Аз имам работа. Доскоро. — И като кимна, той си тръгна.
В продължение на един дълъг момент зяпах след него, после се забързах към офиса си. Имах някакво предчувствие, възможно беше и да е страх, но нищо не можех да сторя, освен да изчакам Клаус да направи своя ход.
Чаках в продължение на пет дълги тежки дни. Напрежението ме налягаше всеки път, щом свършех работа и се върнех сред самотата на апартамента си. Усещах се как снова напред-назад с мудно биещо сърце, а мисълта ми се мята като някоя мишка, която се опитва да избяга от котка. Как желаех Гленда през тези часове!
На петия ден пристигна спешна доставка точно когато отключвах вратата на апартамента си. Пликът беше дебел и докато се разписвах за него, осъзнах, че чакането е приключило.
Затворих и заключих вратата. След това отидох до фотьойла, седнах и разкъсах плика. Той съдържаше осем цветни снимки съвсем на фокус, направени явно с фотоапарат с много мощен телеобектив.
Първата снимка показваше Гленда по бикини и моя милост, както вървях към нея.
На втората снимка Гленда беше легнала по гръб гола, а аз, също гол, бях коленичил над нея.
На третата снимка аз бях върху нея, а Марш, с лице, изкривено в жестока маска, се задаваше откъм пясъчните храсти.
Четвъртата, петата и шестата ни показваха с Марш как се бием като подивели.
На седмата снимка аз стоях надвесен над Марш: на моето лице беше изписан ужас, а неговото беше цялото в кръв. Осмата снимка ме показваше как копая дупката. Докато гледах снимките, сякаш ме отвя сибирски вятър. Смъртоносният капан беше внимателно заложен, аз бях влязъл в него, а след мен челюстите се бяха затворили.
Сега разбрах защо Хари ме беше бутнал към тялото — за да може скритият фотограф да направи снимката си — и защо ме беше накарал да копая няколко минути, преди Джо отново да се заеме.
Надеждите ми да надхитря Едуин Клаус и да го пратя на майната изведнъж се бяха изпарили.
Докато зяпах снимките, чух някакъв звук, който ме накара не само да се стегна, но и да изпусна снимките в краката си в уличаваща бъркотия: тъжната, отчаяна мелодия на негърска религиозна песен, свирена на хармоника. Онзи, който я изпълняваше, се намираше пред външната ми врата.
Изправих се неуверено на крака. Съзнанието ми се беше замъглило от паника. Отворих вратата. Джо, който ми се видя огромен и носеше все същата бяла тениска и черни памучни панталони, се беше облегнал на отсрещната стена. Той ми се усмихна с широката си замайваща усмивка и пъхна хармониката в джоба на тениската.
— Добър вечер, г-н Лукас. Шефът иска да си поговори с вас. Да тръгваме.
Като оставих вратата отворена, върнах се обратно вътре, вдигнах снимките, вкарах ги в плика, а след това заключих плика в чекмеджето на бюрото си. Нито за миг не ми мина през ум да откажа да тръгна с този чернокож. Бях хванат в капан и го знаех.
Слязохме долу с асансьора. Прашно и потрошено шеви7 чакаше, паркирано пред входа на блока.
Джо си тананикаше под носа. Отключи колата, пресегна се и издърпа бутона, с който се отключваше вратата към седалката до шофьора. Аз заобиколих и влязох.
Подкара. По това време на вечерта улиците бяха почти безлюдни. Караше внимателно, като продължаваше да си тананика под носа, но неочаквано попита:
— Доволен ли сте от колата, г-н Лукас? Доста се трудих по нея. Бая четкане падна.
Седях неподвижен, с юмруци, стиснати между коленете. Всичко у мен се противеше да разговарям с него.
Той ми хвърли един поглед.
— Знаете ли какво, г-н Лукас? Преди да ме прибере г-н Клаус, аз бях само още един негър. Сега всичко е различно. Имам си собствена бърлога. Получавам добри пари. Имам си момиче. Имам време да свиря на хармоника. Правете каквото ви каже г-н Клаус. Това е най-разумното. Той е много властен човек. — Изкиска се. — Властта означава пари, г-н Лукас. Ето това обичам — големите пари. Не дребни монети, а дебели пачки.
Все още не продумвах нищо.
Той се наведе, вкара касетка в касетофончето на колата и тя се изпълни с пронизителни негърски ритми.
Пътувахме така около петнайсет минути, след което отби от магистралата и се насочи извън града. Когато касетката свърши, отново ме погледна.
— Г-н Лукас, сър, знам, че имате проблеми. Приемете съвета ми, г-н Лукас, не се противопоставяйте. Не си копайте сам гроба. Ако правите това, което шефът ви каже, ще бъдете щастлив.