Външните лица, които успяват да проникнат чак дотук в седалището на дружеството (като изключим пощальоните и разносвачите на пратки), се броят на пръсти. Тези малцина, след като бъдат подложени на проверка от изпитателния взор на Уолтър (ако той си е на мястото), биват приети от госпожа Ръсел. Ако посетителят идва по работа, тя го изпраща при съответния служител, стига да е удовлетворена от представените й документи. Ако ли пък той е просто любопитен смелчага, тя му изнася петминутна, извънредно скучна лекция за основаването на дружеството, фондациите, които го спонсорират, целите му — литературен анализ, развитие и насърчаване на литературните постижения, — пъхва в не особено охотно протегнатата му ръка няколко брошури, уведомява го, че в момента не може да получи повече информация от никой друг, предлага му да отправя по-нататъшните си запитвания в писмена форма, без да уточнява на какъв адрес, а после набързо го отпраща. Зашеметени от тази атака, посетителите обикновено си тръгват малодушно, без навярно да забележат кутията на бюрото на Уолтър, която ги е снимала, или червената лампичка и сигналната уредба, които се задействат при отварянето на външната порта. Разочарованието им би отстъпило място на всевъзможни фантазии, ако имаше как да научат, че току-що са посетили филиал на един от отделите към Дирекция „Разузнаване“ на ЦРУ.
ЦРУ бе създадено с декрета за национална сигурност от 1947 г. в резултат на събитията в Пърл Харбър през Втората световна война, за които Америка се бе оказала напълно неподготвена. Управлението или Фирмата, както я наричат много от служителите й, е най-голямата и активно действаща част от широката мрежа на американското разузнаване, която се състои от единадесет главни управления, около 200 000 души и има бюджет от билиони долари. Дейността на ЦРУ, както и дейността на основните сродни организации — английското MI-6, руското КГБ и Министерството на вътрешните работи на червен Китай — обхваща широк спектър от шпионаж, технически изследвания, финансово подпомагане на политически групи за действие със свободна структура, поддръжка на приятелски настроени правителства и преки военни операции. Голямото разнообразие в дейността на тези управления заедно с основната им мисия — защита на националната сигурност в един неспокоен свят — е превърнало разузнаването в един от най-важните клонове на държавното управление. Някога бившият директор на ЦРУ в Америка Алън Дълес каза: „Декретът за националната сигурност от 1947 г. …осигури на разузнаването много по-влиятелно положение, отколкото то има в която и да е било друга страна.“
Основното в дейността на ЦРУ са най-обикновените, методични анализи. Стотици учени всекидневно преглеждат внимателно всевъзможните технически издания, излизащи в страната и чужбина, речите и предаванията по радиото и телевизията. Две от четирите дирекции на ЦРУ си поделят тази дейност. Дирекцията по анализите (ДА) отговаря за техническото разузнаване и експертите му съставят подробни доклади за най-новите технически постижения във всички страни, включително в Америка и съюзните й държави. Дирекция „Разузнаване“ (ДР) се занимава с високоспециализирани научни изследвания. Около осемдесет процента от информацията, която се проучва там, идва от „открити“ източници: книги, списания, радио и телевизионни предавания. ДР обработва данните от тях и извлича три типа доклади: в първия се правят дългосрочни предвиждания в определени области, представляващи интерес, във втория — всекидневен преглед на обстановката в света в настоящия момент, третият се опитва да открие пропуски в дейността на ЦРУ. Анализите и информацията, събрани от ДА и ДР, се използват от две други дирекции: „Поддръжка“ (административно разклонение, което се занимава с организационните въпроси, оборудването, мерките за сигурност и комуникациите) и „Планиране“ (всички секретни дейности, подразделението за същински шпионаж).
Американското литературно-историческо дружество, което освен седалището си във Вашингтон има и малка приемна в Сиатъл, е филиал на един от най-малките отдели в ЦРУ. Поради неточното естество на данните, които се обработват в отдела, той е само най-общо свързан с ДР, та дори и с ЦРУ като цяло. Докладите на отдела (официално той се нарича Отдел 17, ЦРУ-ДР) не се вписват в нито една от трите главни области на изследване и проучване. Всъщност д-р Лапе, изключително сериозният и изключително нервен шеф на дружеството (чието официално наименование е Секция 9, Отдел 17, ЦРУ-ДР), се поти над седмични, месечни и годишни доклади, които могат да не бъдат включени дори в съответния доклад на отдела-майка. Докладите на Отдел 17 от своя страна често не успяват да направят необходимото впечатление на координаторите от основната група на ниво дирекция — данните от тях не попадат в докладите на ДР. C’est la vie!2