— Не искаме да се притесняваш за нищо. Погрижили сме се за всичко. Почини си както трябва, а после ще дойдеш пак и ще си поговорим. Ще го направиш, нали, момчето ми?
Малкълм бавно огледа тримата мъже. На тях гласът му им се стори много стар и много уморен. На него гласът му се видя нов.
— Нямам голям избор, нали?
Възрастният мъж се усмихна, потупа го по гърба и като измърмори някакви тривиални думи, го поведе към вратата. Когато се върна на мястото си, Пауъл го погледна и каза:
— Е, сър, това беше краят на нашия Кондор. Очите на възрастния мъж проблеснаха.
— Не бъди толкова сигурен, Кевин, момчето ми, не бъди толкова сигурен.