Един от търговците имаше трион, към който Яго проявяваше жив интерес, но отказваше да отстъпи от настояването си да получи цената в пари. Яго смяташе, че тя е твърде висока, но не можа да заинтригува мъжа и да го убеди на размяна.
— Какво ще кажете за това? — Яго вдигна малка синя стъклена бутилка. — Баланкуански еликсир за разсънване. Какво пиете обикновено сутрин? Кафе? Чай? Добавяте няколко капки в чашата си и — чудо на чудесата. Направо ще ви отвори очите.
— Тези ги знам — каза лорандиецът намръщено. — Будят те — денем и нощем! Вече имам проблеми със заспиването.
Яго се разведри:
— Защо не казахте? — Отвори един сандък и намери почти същата синя бутилка. — Баланкуански еликсир за сън. Една капка от него…
— Ръкавицата ви, данна. Скъсали сте я.
Отне ми един миг да осъзная, че обръщението на езика на икорите беше отправено към мен. Извърнах се от пазарлъка на Яго и открих един много млад лорандийски търговец, със сигурност не по-възрастен от мен, застанал наблизо. Вече привлякъл пълното ми внимание, той посочи към ръката ми:
— Скъсали сте си ръкавицата.
Кимнах: бях я забелязала по-рано. Единствените типични за икорите ръкавици, които Яго имаше, бяха стари и толкова протрити от носене, че се бяха скъсали, след като ги закачих на катарамата на една от юздите. Това беше дребно неудобство, а и не беше много благоразумно да ги заменя с розовите ръкавици.
— Тя е дала обет за мълчание, приятел. — Яго, който все още държеше една синя бутилка, се отдръпна от преговорите, които водеше, и дойде до мен. Усмихваше се, докато говореше, но погледът му бе бдителен.
— Няма нужда да се безпокоите обаче. Ще я поправим по-късно. В шейната имам игла и конец — и допълнителни игли и конци всъщност, ако ви трябват.
Момчето енергично заклати глава:
— Не, не. Защо да си правите труда да кърпите тези? Разпадат се по шевовете. Тази данна би трябвало да получи нещо хубаво и ново. Погледнете тези.
На път да се пръсне от вълнение, той предостави за оглед стоката си: чифт меки черни ръкавици, поръбени със сребърни мъниста.
Точно в този миг не се налагаше да се преструвам, че съм дала обет за мълчание, защото гледката на тези ръкавици ме остави безмълвна.
— Е, я виж това — каза Яго, като се наведе по-близо.
— Изглеждат точно твоят размер, Брейа.
— Пипнете ги — настоя момчето, жадуващо за потенциална печалба. — Като коприна.
Яго вдигна едната:
— Кашмир, бих казал. Баланкуанска изработка ли са?
— Истински еварийски внос. Няма да намерите нищо подобно в Адория извън Кейп Триумф. — Момчето побутна една ръкавица към мен. — Красиви ръкавици за красива дама.
— Но тази красива дама е скромна служителка при Кладенеца — каза Яго. Разигра истинско представление, като разгледа кройката на ръкавицата, обърна я наопаки и най-накрая я върна обратно. — Там няма особена нужда от висша еварийска мода — ако тези изобщо са от естествена материя. Хайде, Брейа. Да се оправим с тези еликсири и да поспим.
Момчето ми хвърли смутен поглед, но после събра смелост да заситни редом с нас.
— Чакайте! Истински са! Видяхте ли мънистата? Можете да ги получите за една златна монета.
Яго оглежда ръкавиците няколко секунди, даде вид, че се колебае, а после поклати глава:
— Твърде много, а трябва да довърша тази сделка. Сега вие, сър — извинявайте, че се отдръпнах. Още ли се интересувате от онзи еликсир?
Той поднови преговорите си за триона и изглеждаше, сякаш еликсирът за заспиване беше почти достатъчен, за да свърши работа. Когато ме забеляза, собственикът на триона попита колебливо:
— Тя е от Кладенеца, така ли? Предсказва ли бъдещето? Затова ли искаше черните камъни?
— Тя не говори — каза Яго рязко. — Но виждам, че стените на кутията ви за инструменти са се разхлабили. Трябва да ги заковете, преди да се разпадне.
Момчето с ръкавиците пристъпваше от крак на крак, докато Яго уговаряше размяната. Веднага щом той приключи сделката — получавайки триона в замяна на еликсира за заспиване и кълбо канап — младежът беше готов да опита отново.
— Петнайсет сребърни монети — каза той. — Това си е направо обир.
Яго коленичи да опакова една от кутиите си.
— Няма да се разделя с никакви монети.
— Десет сребърни монети.
— Сериозно говоря. Трябва да намаля обема на товара. Правя само размени.