— Не е голяма работа. Чакай, аз трябва да отворя — спря я той, като я сграбчи за ръката. — Очаквам нещо.
— Трябва да почиваш.
— Мога да стигна до проклетата врата. А ти си пий женския чай сама. Аз ще ударя една кола.
Рийс поклати глава, но реши да го остави на мира. Напълни чаша с лед и извади шише кола от хладилника. Наля я и разкара нежеланата чаша чай.
Застина, поднесла собствената си чаша към устата си, когато Броуди се върна в кухнята, като държеше в здравата си ръка гигантски букет лалета.
— Не ми каза кой цвят предпочиташ, затова поръчах от всичките.
— Уха!
— Любимите ти цветя, нали?
— Да. Откъде се взеха?
— Обадих се на Джоуни. Ако наистина имаш нужда, тя е твоето момиче. Искаш ли ги или не?
— Определено да — засия лицето й. — Толкова са красиви и нежни. Като дъга след страшна буря.
— Да, преживяхме страхотна буря, слабаче. Заслужаваш си дъгата.
— И двамата я заслужаваме — усмихна се тя и повдигна лице към него. — Значи ми предлагаш да ходим сериозно?
Броуди не отговори. Сърцето й забави ритъма си.
— Ще купя вилата — съобщи й той.
— Наистина ли?
— Веднага щом успея да убедя Джоуни. А аз съм убедителен. И ще я ремонтирам. Ще разширя кабинета си и ще направя тераса на горния етаж. Виждам два стола на терасата. Виждам и лалета отвън. През пролетта, нали?
— Да, през пролетта.
— Можеш да готвиш в ресторанта на Джоуни или да започнеш бизнес и да се грижиш за собствената си кухня. Можеш да пишеш готварски книги. Каквото искаш. Но ще трябва да останеш при мен. И рано или късно да легализираме връзката си.
— Така ли?
— Обичаш ли ме или не?
— Да. Обичам те.
— И аз те обичам. Какво ще кажеш, а?
Рийс въздъхна доволно.
— Страхотна работа.
Броуди обви ръка около врата й и я придърпа към себе си, после залепи устни в нейните.
— Аз съм точно там, където искам. А ти?
— Аз също — наклони глава тя и се вгледа в очите му. — Точно където трябва.
— Добре. Искам да седнем заедно на терасата в някой от близките дни. Да погледаме езерото и планинските върхове, които се къпят в него.
— Звучи чудесно, Броуди — прошепна тя. — Наистина ще ми хареса.
— Значи ще го осъществим. Заедно — добави той и се отдръпна леко назад. — А сега направи нещо за цветята. После си вземи вилица. Ще си поделим яйцата.
Ранната утрин проблесна с първите слънчеви лъчи, които предвещаваха настъпващото лято. А те двамата седяха до кухненската маса, украсена с ваза с лалета, и ядяха изстиналите яйца.