— С това си изкарвах прехраната в Бостън — отговори Рийс и скъса обвивката на пакетчето чай.
Нежната женствена уста на Джоуни контрастираше странно със строгите й очи. Рийс забеляза стар избелял белег да се спуска от лявото й ухо почти до брадичката.
— Бостън — повтори Джоуни и разсеяно прибра кърпата за чинии в джоба на престилката си. — Доста далеч.
— Да.
— Не знам дали искам готвачка от Източното крайбрежие, която не може да си държи устата затворена и пет минути.
Ченето на Рийс увисна изненадано, после устните й се изкривиха в лека усмивка.
— Дрънкам неспирно, когато съм нервна — поясни.
— Какво правиш тук?
— Пътувам. Колата ми се развали. Нуждая се от работа.
— Имаш ли препоръки?
Сърцето й се сви.
— Мога да поискам да ми изпратят.
Джоуни подсмръкна и кимна към кухнята.
— Отивай отзад. Сложи си престилка. Следващата поръчка е сандвич с филе, леко запечено, пържен лук, гъби, пържени картофи и зелева салата. Ако Дик не ритне камбаната, след като му сготвиш, получаваш работата.
— Добре — съгласи се Рийс, смъкна се от стола и влезе в кухнята.
Изобщо не забеляза, за разлика от Джоуни, че бе накъсала чаената торбичка на миниатюрни парченца.
Кухнята бе просторна и добре подредена. Огромна скара, ресторантска печка, хладилник и фризер. Кофи, мивки, работни плотове, двоен фритюрник. Докато си завързваше престилката, Джоуни подреди пред нея продуктите, от които се нуждаеше.
— Благодаря — рече Рийс, изми си ръцете и се залови за работа.
Не мисли, заповяда си тя. Просто се остави на течението. Сложи филето на скарата и започна да реже гъбите и лука. Изсипа нарязаните картофи в кошничката на фритюрника и нави часовника.
Ръцете й не трепереха и макар че сърцето й бе свито, не си позволи да хвърля погледи през рамо, за да се увери, че стените не са се затворили около нея.
Работеше енергично и слушаше музиката от джубокса, цвъртенето от скарата и фритюрника.
Джоуни й метна втората поръчка.
— Порция грахова крем супа — в онази тенджера ей там. Добави крутони.
Рийс кимна, метна гъбите и лука на скарата, после сипа супата.
— Нова поръчка! — извика Джоуни. — Рубен, сандвич с пуешко и две салати.
Рийс изпълняваше поръчките бързо. Атмосферата и менюто бяха различни, но ритъмът си бе същият. Не спираш да работиш и не спираш да се движиш.
Тя подреди първото ястие в чинията и го поднесе на Джоуни за инспекция.
— Слагай го на бара — нареди й шефката. — Заеми се със следващата поръчка. Ако не ни се наложи да викаме лекар през следващите трийсет минути, си назначена. Ще говорим за парите и часовете по-късно.
— Трябва да…
— Почвай следващата поръчка — повтори Джоуни. — Аз отивам да изпуша една цигара.
Рийс работи усърдно още час и половина, после обедната тълпа се разреди и й позволи да се отдръпне от скарата и да изпие шише вода. Видя Джоуни на бара да пие кафе.
— Никой не ритна камбаната — отбеляза тя.
— Пфу! Винаги ли е толкова оживено? — попита Рийс.
— В събота по обяд е така. Но се справяме. Получаваш осем долара на час като начало. Ако след две седмици си все още толкова добра, ще ти вдигна заплатата с долар на час. Заведението работи седем дни седмично. Персоналът сме аз, ти и помощникът. Ще имаш два свободни дни през седмицата. Правя графика няколко дни предварително. Отваряме в шест и половина, а това означава, че първа смяна трябва да е на линия в шест. Клиентите могат да поръчват закуска цял ден, обедното меню важи от единадесет до затваряне, а вечерята — от пет до десет. Ако си готова да бачкаш четиридесет часа седмично, мога да го уредя. Не плащам извънреден труд, така че ако се наложи да висиш пред скарата няколко часа повече, ще те компенсирам следващата седмица. Имаш ли възражения?
— Не.
— Ако пиеш на служебното място, веднага те уволнявам.
— Разбирам.
— Получаваш кафе, чай и вода колкото искаш. Ако нападнеш соковете и газираните напитки, си плащаш. Същото е и с храната. Тук не вярваме в безплатните обеди. Но пък ти бездруго нямаш вид на човек, който ще започне да се тъпче, когато си обърна гърба. Кльощава си като клечка.
— Май си права.
— Готвачът от последната смяна почиства скарата и печката и заключва.
— Това не мога да го правя — прекъсна я Рийс. — Не мога да затварям ресторанта. Мога да отварям и да работя докогато поискаш. Ако се наложи, мога да работя двойна смяна и да поема повече от четиридесет часа, когато се нуждаеш от мен. Но не мога да затварям заведението. Съжалявам.
Джоуни повдигна вежди и допи кафето си.
— Да не би да се страхуваш от тъмното, момиченце?