- Ще платя всичко.
- Не знам...
- Сделката си я бива - продължих да го убеждавам.
Той го обмисли за миг.
- И ще предплатиш?
- Колкото и да струва.
- Ще го уредя.
- Ами Дарвин?
- По добре да разбере, след като вече сме започнали.
- Ухилих се на приятеля си. - Благодаря, Лу.
50
Настигнах го на 38-ма и Уолнът.
Огъстъс Куин - невероятен професионалист - на мига усети, че има опашка, натисна спирачките, превключи на задна скорост и се опита да ме удари. Престроих се в другата лента и го подминах. После също превключих на задна и се изравних с него. Продължихме да фучим назад по Уолнът още няколко пресечки един до друг, всеки втренчен в другия, докато той не се усети. Изрече безмълвно „Крийд“. Вдигнах палец. После се наложи и двамата да отбием в противоположни посоки, за да може един черен пикап гневно да мине между нас. Направих знак на Куин да ме последва и продължихме да караме назад, докато не стигнахме до Ритънхаус Скуеър. Спряхме със свирене на гуми пред хотела и дадохме ключовете на притесненото пиколо.
- Пробвал ли си цвърчащия им свински джолан? - попитах и посочих към рекламата.
- Със запечено ябълково пюре? Тук не го предлагат така.
- Жалко. В такъв случай ще хапна пържола.
- Да ти приличам на келнер?
- Не особено - отвърнах. - Ще ми правиш ли компания с пържолата?
- И за петльов гребен бих ти правил компания.
“Смит и Воленски“ все още предлагаха най-добрите пържоли във Филаделфия. Както в Саут Бийч и Ню Йорк, и тук ресторантът имаше големи витрини, през които да гледаш хората. Пийнахме бърбън в основния бар и позяпахме жените. Оценявахме ги със седмици и осмици, докато не се появи една, която приличаше на Меган Фокс и си имаше всичко: високи скули, топла усмивка и невероятен тен на корема, оголен за радост на ценителите. Носеше дизайнерски джинси с кристали по задните джобове. Прашките ѝ се виждаха, като се наведе да си вдигне изпуснатата чантичка, което по мои сметки се случи поне два пъти. В един момент, докато зомбираният барман ме разсея, Куин успя да ѝ надникне в деколтето.
- Истински или не? - попита той.
- Пропуснах съществения момент - казах. - Но ти се срещаш с достатъчно стриптизьорки, че да ги разбираш тези неща.
- И твоето предположение е?
- Определено са истински. Несъмнено се взираш в божи дар.
- Съгласен съм. Колко ѝ даваш?
- Вижда ми се като единайсет.
- Няма единайсет.
- Я погледни пак.
Той го направи.
- Прав си. Трябва да променим скалата за оценяване.
Аз казах.
- Сигурно е бил божествен ден някъде преди около двайсет години, какво ще кажеш? Това момиче се задава по поточната линия, а Бог е в прекрасно настроение и ето го резултата.
- Значи го възприемаш като духовно изживяване.
- Някой хора успяват да съзрат Бог и в парченце чипс.
- Как ще я оцениш ако я сравняваш с Кали?
- Кали е дванайсет.
Куин беше готов отново да оспори високата ми оценка, но влязоха две азиатки с плитки джинси, от които задниците им се показваха до половината.
- Виж какъв задник - ахна Огъстъс.
- Кой от двата?
- И двата.
- Добре, но само колкото да съм сигурен, че мога да ги различа, ако някой извика полиция.
- Ти си съвестен гражданин, Донован.
Салонният управител доведе келнера ни и ние го последвахме до масата си. В ресторантите и баровете, разбира се, винаги настаняваха Куин на широко. Като минахме покрай един подпийнал мъж, той каза на приятеля си:
“Дай ми мобилния си телефон, мисля че току що видях Голямата стъпка.“ Вместо обаче да се изсмее, приятелят му само се отмести. Куин явно не забеляза. Хилеше се.
- На какво се смееш? - попитах.
- Тъкмо си спомних на коя кинозвезда ми приличаш.
- Спри! - настоях. - Не ми казвай.
- Добре. Но знаеш кого имам предвид.
- Чувствам се като идиот, като се показвам на публични места с това лице.
- На мацките май им харесва - отбеляза той. - Сочат те повече и от Уилям Шатнър на конференция на „Стар Трек“.
Въпреки че според мен сочеха Куин, казах:
- Това ми е пробното излизане. До момента върви добре, само ти ми се смя.
- Не съм свикнал още с...как да кажа, пясъчнорусата ти коса.
- Светло кестенява.
- Колко често трябва да се боядисваш?
- Редовно.
- А веждите?
- Нека сменим темата - предложих. - Как е Алисън напоследък?
- Уф. Откъде да знам? Не съм я виждал от години. Как е Катлийн?
- И аз така. Какво стана с Афая?
- Така и не се появи. Един ден, „братовчед“ му излезе в обедна почивка и така и не се върна.