Тяло и душа. По гърба ми преминава хлад, когато си спомням нещо, което Каин ми каза преди време — че един ден ще имам шанс за свобода. Истинска свобода — на тялото и на душата. Дали е предвидил това, питам се? Дали ме насочи към свободата, знаейки, че един ден тя ще ми бъде отнета? Винаги ли това е била съдбата ми?
— Имам нужда от малко време. Един ден — казвам. Ако ще бъда окован за това място за вечността, то поне дължа на Лайя и Мами едно сбогуване — макар да нямам представа какво ще кажа.
Шаева се колебае. — Ще ти дам няколко часа — казва накрая. — След това, никакви повече разсейвания. Имаш много да учиш, Елиас. А аз не знам колко време ми остава да те уча. В момента, в който положи клетвата да станеш Ловец на души, силата ми започна да отслабва.
— Знам. — Леко я побутвам с ботуша си, усмихвайки се в опит да разсея напрежението между нас. — Всеки път, когато не ти се мият чинии, ми напомняш. — Имитирам сериозния й глас. — Елиас, силата ми отслабва… така че не забравяй да изметеш стъпалата отпред и да донесеш дърва за огъня, и…
Тя се изкисква. — Сякаш ти изобщо знаеш как да мет— да метеш…
Усмивката й изчезва. Около устата й се появяват панически линии, а ръцете й се свиват и отпускат, сякаш отчаяно търси оръжия, които не притежава.
Снегът около нас забавя своя вихър. Вятърът утихва, сякаш уплашен, и после спира напълно. Сенките в дърветата се задълбочават, толкова черни, че изглеждат като портал към друг свят.
— Шаева? Какво, по дяволите, става?
Ловецът на души потреперва, разкъсвана от страх. — Влез вътре в хижата, Елиас.
— Каквото и да става, ще се изправим заедно срещу…
Тя забива пръсти в раменете ми. — Има толкова много, което още не знаеш, и ако се провалиш, светът ще падне. Това е само началото. Запомни: Спи в хижата. Там не могат да те наранят. И потърси Племената, Елиас. Дълго време те бяха мои съюзници. Попитай за историите за смър… — Гласът й секва, докато гърбът й се извива.
— Проклети адове! Шаева…
Луната залязва над стрелеца и девицата-щит! Гласът й се променя, умножава се. Това е глас на дете и на стара жена, наслоени върху нейния собствен, сякаш всички версии на Шаева, които е била и може да бъде, говорят едновременно.
Палачът се е надигнал. Предателят ходи свободен. Внимавай! Жътварят наближава, пламъци го следват, и той ще запали този свят. И така великата неправда ще бъде поправена.
Тя вдига ръка към небето, към съзвездия, скрити зад гъсти снежни облаци.
— Шаева. — Разтърсвам раменете й настойчиво. Вкарай я вътре! Хижата винаги я успокоява. Това е единственото й убежище в това прокълнато от небесата място. Но когато се опитвам да я вдигна, тя ме отблъсква. — Шаева, не бъди толкова упорита…
— Запомни всичко, което казвам преди края — прошепва тя. — Затова е дошъл той. Това иска от мен. Закълни се.
— Аз… заклевам се…
Тя вдига ръце към лицето ми. За първи път пръстите й са студени. — Скоро ще научиш цената на клетвата си, братко мой. Надявам се да не ме съдиш твърде строго.
Тя пада на колене, събаряйки кошницата с билки. Зелените и жълти листа се разпиляват, яркият им цвят изглежда неуместен на фона на пепелявия сняг. Поляната е тиха. Дори духовете са замлъкнали.
Това не може да е истина. Най-гъстото струпване на духове винаги е около хижата. Но духовете са изчезнали. Всички до един.
В Гората на запад, където допреди миг сенките бяха само сенки, нещо се раздвижва. Мракът се гърчи, сякаш в агония, докато не се извива в качулата фигура, обвита в одежди от най-чистата нощ. Изпод качулката две малки слънца ме гледат.
Никога не съм го виждал преди. Чувал съм го описван само. Но го познавам. Проклети, горящи адове, познавам го.
Нощодателя.
Глава 7
Кървавия гарван
Редица от отрязани глави посреща Декс, Авитас и мен, докато минаваме под обкованата с желязо главна порта на Антиум. Повечето са на Книжници, но забелязвам и на Воини. Улиците са осеяни с мръсни купчини киша, а плътно одеяло от облаци надвисва над града, изсипвайки още сняг.
Минавам покрай зловещата гледка, а Харпър ме следва, но Декс се взира в главите, стиснал здраво юздите. Мълчанието му е обезпокоително. Разпитът на Племе Саиф все още го преследва.
— Върни се в казармите, Декс — казвам. — Искам доклади за всички активни мисии на бюрото ми до полунощ. — Погледът ми пада върху две жени, които се мотаят пред близкия караул. Куртизанки. — И се разсей след това. Отдели мислите си от набега.