Марк накланя глава. — Сестра ти свири на уд толкова добре — казва той. — Забавлявала е много от гостите ми, дори ги е очаровала с красотата на музиката си. Но съм сигурен, че може да намери други начини да ги забавлява. — Навежда се близо до ухото на Ливия, а погледът й се отдалечава, устата й е сурова. — Пееш ли, любов моя? Сигурен съм, че имаш красив глас. — Бавно, нарочно, той издърпва един от пръстите й назад. Все по-назад, по-назад… Това не може да се понесе. Стъпвам напред и усещам желязна хватка върху ръката си.
— Ще влошиш нещата — прошепва Авитас в ухото ми.
Пръстът на Ливия изпуква. Тя ахва, но не издава друг звук.
— Това — казва Марк — е за твоя провал. — Хваща друг от пръстите на Ливия, извивайки го назад толкова внимателно, че знам, че изпитва удоволствие от всяка секунда. По челото й избива пот, а лицето й е бяло като кост.
Когато пръстът й най-сетне се счупва, тя изхленчва и захапва устна.
— Моето храбро птиче. — Марк й се усмихва, а аз искам да му разкъсам гърлото. — Знаеш, че ми харесва повече, когато крещиш. — Когато се обръща към мен, усмивката му изчезва. — А това е напомняне какво ще последва, ако отново ме провалиш.
Марк хвърля сестра ми на трона й. Главата й се удря в грубия камък. Тя потръпва и притиска едната си ръка, но омразата й пламва към Марк, преди да я потисне, лицето й отново е спокойно.
— Ще отидеш в Навий, Гарване — казва Марк. — Ще разбереш какво замисля Кучката от Блекклиф. Ще я унищожиш, парче по парче. И ще го направиш бързо. Искам главата й на копие до Зърнения месец, и искам Империята да моли това да се случи. Пет месеца. Това е достатъчно време дори за теб, нали? Ще ме информираш през барабаните на всеки три дни. И — той поглежда към Ливия — ако не съм доволен от напредъка ти, ще продължа да чупя костите на малката ти сестра, докато не остане нищо освен назъбени ръбове.
Глава 8
Лайя
С часове бягам, укривайки се от безброй патрули на Воините, като държа невидимостта си, докато главата ми пулсира и краката ми треперят от студ и изтощение. Умът ми е обзет от тревога за Елиас, за Дарин, за Афия. Дори и да са в безопасност, какво, по дяволите, ще правим сега, когато Империята разбра за набезите? Воините ще наводнят провинцията с войници. Не можем да продължим. Рискът е твърде голям.
Няма значение. Просто стигни до лагера. И се моли на небесата Дарин също да е там.
В полунощ, ден след набега, най-накрая зървам високия, гол дъб, под чиито клони е разположена нашата палатка, а клоните му скърцат на вятъра. Конете цвилят, а под дървото крачи позната фигура. Дарин! Едва не изхлипвам от облекчение. Силите ми ме напускат и установявам, че не мога да извикам. Просто излизам от невидимостта си.
Когато го правя, тъмнина проблясва пред очите ми. Виждам сенчеста стая, прегърбена фигура. Миг по-късно видението изчезва и аз се спъвам към лагера. Дарин ме забелязва и хуква към мен, прегръщайки ме. Афия изскача от кръглата палатка, покрита с кожи, която използваме с брат ми за подслон, а на лицето й се смесват гняв и облекчение.
— Пълна глупачка си, момиче!
— Лайя, какво стана?
— Намери ли Мами? Затворниците в безопасност ли са? Елиас…
Афия вдига ръка. — Мами е при лечител от Племе Нур — казва Залдарката. — Моите хора ще отведат затворниците в земите на Племената. Имах намерение да се присъединя към тях, но…
Тя поглежда към Дарин и аз разбирам. Не е искала да го остави сам. Не е знаела дали ще се върна. Бързо им разказвам за засадата на Кървавия гарван и изчезването на Елиас.
— Видя ли Елиас? — Моля те, нека е добре. — Излезе ли от Гората?
Афия потреперва, поглеждайки през рамо към високата стена от дървета, отбелязваща западната граница на Мястото на чакането. Дарин само поклаща глава.
Гледам ядно дърветата, желаейки да имах силата да прокарам път с огън до колибата на джиновете. Защо го отне, Шаева? Защо го измъчваш така?
— Влез вътре. — Дарин ме издърпва в палатката и увива около раменете ми вълнено одеяло от спалния си вързоп. — Ще се разболееш.
Афия отдръпва кожата, покриваща отвора в горната част на палатката, и разбърква пепелта от малкия ни огън за готвене, докато кафявото й лице се озари в бронзов цвят. След дълги минути аз лакомо поглъщам яхнията от картофи и тиква, приготвена от Дарин. Яхнията е преварена, с толкова много червен пипер, че едва не се задавям — Дарин винаги е бил безнадежден в кухнята.