Маут ме дърпа отново, но аз се принуждавам да го игнорирам. Кехани и аз се провираме през вагоните на караваната, докато стигнем до един, който стои отделно от останалите, с черните си завеси в рязък контраст с цветните украси на другите вагони.
Това е домът на Факир — племенния човек, който подготвя телата за погребение.
Избърсвам дъжда от лицето си, докато Кехани чука на задната дървена врата. — С уважение — казвам, — трябва да говоря с теб…
— Аз пазя историите на живите. Факира пази историите на мъртвите.
Задната врата на вагона се отваря почти веднага, разкривайки момиче на около шестнайсет години. Щом ме вижда, очите й се разширяват и тя дърпа ореола си от червеникавокафяви къдрици. Прехапва устни, луничките й се открояват на кожата, която е по-светла от тази на Мами, но по-тъмна от моята. Тъмносини татуировки се вият по ръцете й, геометрични фигури, които ме карат да мисля за черепи.
Нещо в несигурността на стойката й ми напомня за Лайя, и пристъп на копнеж пробягва през мен. Осъзнавам, че съм замръзнал на вратата, и Кехани ме избутва във вагона, който е ярко осветен от разноцветни племенни лампи. Рафт в дъното е пълен с буркани с течност, и се усеща слаб мирис на нещо остро.
— Това — казва Кехани от вратата, след като съм вътре, — е Аубарит, нашата нова Факира. Тя… се учи. — Кехани леко извива устни. Нищо чудно, че Кехани се съгласи да ми помогне. Тя просто ме прехвърля на момиче, което вероятно няма да е никаква помощ. — Тя ще се погрижи за теб.
Вратата се затръшва, оставяйки ме с Аубарит да се гледаме неловко за момент.
— Млада си — изтърсвам, докато сядам. — Нашият Сайфски Факир беше по-стар от хълмовете.
— Не се страхувай, бхаи. — Аубарит използва почетното обръщение за брат, а треперещият й глас отразява тревогата й. Веднага се чувствам виновен, че споменах възрастта й. — Обучена съм в Тайнствата. Ти идваш от Гората, Елиас Валерий. От владението на Бани ал-Маут. Дали тя те изпраща да ни помогнеш?
Току-що спомена ли Маут? — Как знаеш това име, Маут? Имаш предвид Шаева?
— Астага! — Аубарит изписка клетвата срещу зли очи. — Не използваме нейното име, бхаи! Бани ал-Маут е свещена. Избраницата на Смъртта. Ловецът на души. Пазителката на Портите. Свещената тайна на нейното съществуване е известна само на Факирите и техните чираци. Не бих говорила за това, ако не беше дошъл от Джагха ал-Маут. Мястото на Маут.
— Шаев... а, Бани ал-Маут. — Изведнъж ми е трудно да говоря. — Тя... е мъртва. Аз съм неин заместник. Обучаваше ме, когато...
Аубарит пада толкова бързо, че си помислям, че сърцето й е спряло.
— Бану ал-Маут, прости ми. — Забелязвам промяната в титлата, отразяваща мъжки род вместо женски — тогава разбирам, че тя не е припаднала. Коленичила е. — Не знаех.
— Няма нужда от това. — Изправям я на крака, смутен от нейното благоговение. — Трудно ми е да преведа духовете. Трябва да използвам магията в сърцето на Мястото на изчакването, но не знам как. Духовете се натрупват. Всеки ден стават повече.
Аубарит пребледнява, а кокалчетата й побеляват, докато стиска ръцете си. — Това... това не може да бъде, Бану ал-Маут. Трябва да ги преведеш. Ако не го направиш...
— Какво се случва? — Навеждам се напред. — Спомена Тайнства — как ги научи? Записани ли са? Свитъци? Книги?
Факирата потупва главата си. — Да запишеш Тайнствата, означава да ги лишиш от силата им. Само Факирите и Факирите ги учат, защото ние сме с мъртвите, когато напускат света на живите. Измиваме ги и общуваме с духовете им, за да преминат лесно през Джагха ал-Маут и към отвъдното. Ловецът на души не ги вижда — тя... ти... не би трябвало.
Някога чудил ли си се защо има толкова малко духове от Племената? Думите на Шаева.
— Тайнствата ти казват ли нещо за магията на Мястото на изчакването?
— Не, Бану ал-Маут — казва Аубарит. — Макар че... — Гласът й се снижава и придобива ритъма на отдавна заучена песен. „Ако търсиш истината сред дърветата, Гората ще ти покаже своята хитра памет.“
— Памет? — Намръщвам се — Шаева не спомена нищо за това. — Дърветата сигурно са видели много. Но магията, която имам, не ми позволява да говоря с тях.
Аубарит поклаща глава. — Тайнствата рядко са буквални. Гората може да означава дърветата — или пък да се отнася за нещо съвсем различно.