— Не е лошо темпо — казва Муса. — Ако побързаме, можем да стигнем до сигурна къща, преди...
— Чакай. — Сграбчвам го за рамото. — Не отиваме никъде с теб. — До мен Дарин кима енергично. — Не и докато не ни кажеш кой си. Защо капитан Елейба те познава? Какво, по дяволите, я нападна? Чух звук. Приличаше на гул. Тъй като принцеса Никла беше обградена от тях, разбираш защо съм притеснена.
Муса лесно се измъква от хватката ми, оправяйки ризата си, която забелязвам, че е доста изящно ушита за Книжник.
— Тя не винаги беше такава — казва той. — Ник... принцесата, искам да кажа. Но това сега няма значение. Зората не е далеч. Наистина нямаме време...
— Стига с извиненията — изръмжавам. — Започни да обясняваш.
Муса изпъшква от раздразнение. — Ако отговоря на един въпрос — казва той, — ще спреш ли да бъдеш толкова досадна и ще ме оставиш да ви заведа в сигурна къща?
Обмислям, поглеждайки към Дарин, който ми прави неангажиращ жест. Сега, когато Муса ни измъкна, имам нужда само от една информация от него. Щом я получа, мога да стана невидима, да го нокаутирам, и с Дарин да изчезнем.
— Добре — казвам. — Кой е Пчеларят и как мога да го намеря?
— А, Лайя от Сера. — Белите му зъби блестят като на самодоволен кон. Той ми подава ръка, и под яркото небе най-сетне виждам по-ясно татуировките му — десетки, големи и малки, всички събрани около кошер.
Пчели.
— Това съм аз, разбира се — казва Муса. — Не ми казвай, че не си се досетила.
Глава 15
Елиас
С дни наред увещавам, заплашвам и примамвам духовете далеч от граничната стена. Само небесата знаят какво ще се случи, ако те успеят да се измъкнат. Сякаш с всеки час стават все по-неистови, докато едва успявам да чуя собствените си мисли над проклетото им виене.
Две седмици след като напуснах Аубарит — и без никаква представа как да накарам духовете да се движат по-бързо или как да помогна на Факира — се оттеглям в хижата на Шаева за през нощта, отчаяно благодарен за това, моето единствено убежище. Духовете ме дърпат, докато влизам, диви като тайфун от Южния остров.
Не биваше да…
Мъжът ми, тук ли е, кажи ми…
Видя ли моето мило…
Обикновено изпитвам вина, когато затварям вратата на хижата пред духовете. Не и днес. Твърде съм изтощен, твърде разгневен от провала си, твърде отвратен от облекчението, което изпитвам при внезапната, пълна тишина в дома на Шаева.
Спи в хижата. Там те не могат да те наранят.
По някакъв начин Шаева е омагьосала хижата, за да я изолира от духовете и джиновете. Тази магия не умря с нея. Тя знаеше, че ще ми трябва място, където да събера мислите си, и аз съм благодарен за това.
Но благодарността ми не трае дълго. След като се измивам и приготвям оскъдна вечеря, над която Шаева би се присмяла, не мога да заспя. Крача в кръг, а вината гризе вътрешностите ми. Ботушите на Ловецът на души все още стоят до леглото й. Стрелите, които тя изработваше, лежат недокоснати на работната й маса. Тези малки спомени от живота й някога ми носеха утеха, особено в дните след смъртта й. Както самата хижа, те ми напомняха, че тя вярваше, че мога да бъда Ловец на души.
Но тази вечер споменът за нея ме измъчва. Защо не ме послуша, Елиас? Защо не се научи? Небесата, тя би била толкова разочарована.
Ритам вратата яростно — глупаво решение, защото сега кракът ми боли. Чудя се дали целият ми живот ще бъде поредица от моменти, в които осъзнавам, че съм глупак, дълго след като вече не мога да направя нищо по въпроса. Ще почувствам ли някога, че знам какво правя? Или ще бъда старец, клатушкащ се наоколо, объркан от последната глупост, която съм извършил?
Не бъди жалък. Странно, гласът на Керис Ветурия се издига в съзнанието ми. Знаеш въпроса: Как да накараш духовете да се движат по-бързо? Сега намери отговора. Мисли.
Обмислям думите на Аубарит. Трябва да придвижиш духовете, а за да го направиш, трябва да се откъснеш от света. Вариация на съвета на Шаева. Но аз се откъснах от света. Попрощавах се с Лайя и Дарин. Държах настрана всички други, които се приближаваха до Гората. Крада запасите си тихо от селата, вместо да ги купувам от друг човек, както ми се иска.
Гората ще ти покаже своята хитра памет. Дали Тайнствата говореха за Маут? Или имаше нещо повече в това твърдение? Гората може да се отнася за нещо съвсем различно, беше казала Аубарит. Духовете, може би? Но те не прекарват достатъчно време в Мястото на чакането, за да знаят нещо.