Въпреки това, като се замисля, не всички духове преминават бързо.
Въздишката. Грабвам ятаганите си — повече по навик, отколкото защото наистина ми трябват — и излизам. Точно преди да вляза в хижата, чух гласа й. Но сега я няма тук.
Проклет да си, Елиас, мисли. Въздишката избягваше Шаева. Когато изобщо говори, то е с мен и винаги за нейното „мило“. И за разлика от другите сенки, тя обича водата. Често се спотайва близо до извор южно от хижата.
Пътеката до него е добре утъпкана; когато се преместих в хижата, Шаева не губи време и ми прехвърли всички задачи по носенето на вода. Какъв е смисълът да имаш мускули, подиграваше се тя, ако не можеш да носиш неща за другите?
Забелязвам блясък на бяло, докато се приближавам, и скоро намирам Въздишката на ръба на извора, загледана надолу в него.
Тя обръща лицето си към мен и се отдръпва назад — няма настроение за разговори. Но не мога да си позволя да я оставя да се измъкне.
— Търсиш своето мило, нали?
Въздишката спира и се появява пред мен толкова внезапно, че се олюлявам назад на петите си.
— Знаеш ли къде е тя? — Гласът й е тънък, болезнено щастлив, и вината стяга стомаха ми.
— Ами, не точно — казвам. — Но може би ти можеш да ми помогнеш? А аз да помогна на теб?
Въздишката накланя глава, обмисляйки.
— Опитвам се да науча за магията на Мястото на чакането — казвам, преди тя да изчезне отново. — За Маут. Ти си тук от дълго време. Можеш ли да ми кажеш нещо за това, че Гората има… памет?
— Къде е моето мило?
Проклинам. Трябваше да знам, че не бива да очаквам помощ от дух — и то такъв, който отказва да премине.
— Съжалявам — казвам. — Ще потърся твоето мило. — Обръщам се обратно към хижата. Може би ми трябва сън. Може би ще имам по-добра идея сутринта. Или мога да се върна при Аубарит и да видя дали си спомня нещо повече. Или да намеря друга Факира…
— Паметта е в болката.
Обръщам се толкова бързо, че е чудно как главата ми не отлита. — Какво… какво каза?
— Паметта е в болката. — Въздишката ме обикаля, а аз се въртя заедно с нея. Няма да я изпусна от поглед. — Паметта е там, където лежи най-голямата болка, най-големият гняв.
— Какво, по дяволите, имаш предвид с „най-голямата болка“?
— Болка като моята. Паметта е в болката, малкия. В тяхната болка. Те горят от нея, защото са живели с нея много по-дълго от мен.
Тяхната болка.
— Джиновете? — Стомахът ми се свива. — Говориш за джиновете.
Но Въздишката вече я няма, викайки своето мило. Опитвам се да я последвам, но не мога да я настигна. Други духове, привлечени от гласа ми, се струпват наблизо, заливайки ме със страданията си. Измъквам се с вятърно ходене, макар да знам, че е грешно да пренебрегвам мъката им. В крайна сметка те ще ме намерят отново и ще бъда принуден да се опитам да преведа някои, само за да не изгубя разума си от тяхното тормозене. Но преди това трябва да разбера това. Колкото повече чакам, толкова повече духове ще се съберат.
Мисли бързо, Елиас! Биха ли могли джиновете да ми помогнат? Те са били затворени тук хиляда години, но някога са били свободни и са притежавали най-мощната магия в земите. Те са феи. Родени от магия, като ефритите, призраците, гулите. Сега, когато идеята е в главата ми, съм се вкопчил в нея като куче в кокал. Джиновете трябва да имат по-дълбоко познание за магията.
И аз трябва да намеря начин да го получа от тях.
Глава 16
Кървавия гарван
— Патрите на Навиум — казва Нощодателя, докато напускаме пристанището, — желаят да те приветстват.
Едва го чувам. Той знае, че Ливия е бременна. Ще сподели тази информация с Комендантката. Сестра ми ще се изправи срещу нападатели и убийци вероятно в рамките на дни, а аз не съм там, за да я защитя.
Харпър се отдръпва назад, говорейки припряно с Черната гвардия, която ни доведе конете. Сега, когато знае за бременността, той ще изпрати заповеди до Фарис и Ралий да утроят охраната около Ливия.
— Патрите са на Острова ли? — питам Нощодателя.
— Наистина, Гарване.
Засега трябва да се доверя на телохранителите на Ливия. По-непосредственият ми проблем е Комендантката. Тя вече е взела надмощие, изпращайки Нощодателя, за да ме извади от равновесие. Иска ме слаба.
Но няма да й доставя това удовлетворение. Иска да ми заповяда да отида на Острова? Добре. Така или иначе, трябва да поема контрол над този потъващ кораб. Ако Патрите са наблизо, още по-добре. Могат да станат свидетели как отнемам властта на Керис.