— Готова съм да тръгваме — каза Тара.
— Искаш ли да говориш за срещата? — попита Ярдли и сложи ръка на рамото ѝ.
Тара изчака, докато потеглиха с колата.
— Уесли е убил още някого — каза тя, без да отмества поглед от стъклото.
— Какво?
— Убил е още някого, за когото ти не знаеш. Еди каза, че това е първият човек, когото е убил Уесли. Жена, от която бил обсебен. — Тара погледна майка си. — Също както е обсебен от теб.
Сърцето на Ярдли пропусна един удар.
— Коя е тя?
— Еди каза, че името ѝ е Джордан Русо. Станало е преди деветнайсет години. Уесли излъга, че е роден в Тенеси и че е живял на Източния бряг. Той е от Калифорния. И името му не е Уесли Пол. Еди не знае истинското му име, но не е това.
Ярдли замълча за момент.
— Каза ли нещо друго?
57.
По-късно същата сутрин Ярдли, Болдуин, Тим и Рой Лю седяха в кабинета на Лю. Това беше най-големият кабинет на етажа на прокуратурата, ъглов, с изглед към „Лас Вегас Стрип“, който се намираше няколко преки по-нататък. Сиви килими и остъклени стени от трите страни. Ярдли стоеше с гръб към мъжете и гледаше огромното виенско колело в „Стрип“. Проблясващите лъчи на слънцето се пречупваха в стоманените прътове и се разсейваха над долината.
Мъжете все още седяха, Ярдли виждаше отраженията им в стъклото.
— Наложило се е да го закарат в болница — каза Тим. — По дяволите, Кейсън.
— Защо аз? Казах ти да не призоваваш като свидетел Ортис.
— Нямаше да има значение — обади се Ярдли. — Уесли щеше да го призове, ако ние не го бяхме направили.
Лю въздъхна, облегна се назад и подпря с пръсти брадичката си.
— Агби даде две седмици почивка тази сутрин. След това ще трябва да се върнем в съдебната зала. Господин Пол вероятно ще призове отново Ортис на свидетелската скамейка. Искам този път той да бъде с белезници.
— Рой — каза Болдуин, — Ортис е федерален агент с…
— Той нападна обвиняем на открито съвещание в съда.
— Обвиняем, който е отвлякъл дъщеря му.
Всички млъкнаха и последните думи се задържаха във въздуха като отрова, която пари с всяка глътка въздух.
— Ще загубиш делото — каза Ярдли, без да откъсва поглед от виенското колело.
— Няма как да го знаеш — отвърна Тим.
— Тя може да се окаже права — подкрепи я Лю. — Може и да успееш да запазиш съдебната заповед и показанията на Джесика, основанията за заповедта са добри. Но самопризнанията, складът и всичко, което открихме там, може да не бъдат допуснати в съда.
— И по-лошо — каза Ярдли и се обърна с лице към тях. — Казусът с неправомерно събраните доказателства е субективен. Съдиите могат да го прилагат за целия обичаен ред за събиране на доказателства, колкото сметнат за уместно. Уесли ще оспори абсолютно всичко, което намериш, като каже, че е било намерено единствено заради отхвърлените доказателства, открити в склада. Може да прокараш някои от аргументите с неизбежното откриване, но ще загубиш повечето. Уесли ще спечели делото, Рой.
— Джесика, спести ни драмата — отвърна Тим. — Не съм губил дело в прокуратурата повече от петнайсет години.
— Тук няма камери, Тим, не е необходимо да се хвалиш. Знам колко лесно е да кажеш, че си непобедим, когато водиш само дела, за които практически е гарантирано, че ще спечелиш. Уесли е по-умен от теб и планира това отдавна. От години! Ти ще загубиш и след като го освободят, никога повече няма да го видим. Освен ако преди това не реши да ме убие, разбира се.
— Глупости — възрази Тим и лицето му се зачерви. — Мога да спечеля делото, Рой.
— Знаеш ли, че Уесли щеше да ме призове на свидетелската скамейка, ако Ортис не го беше нападнал и не беше сложил преждевременен край на изслушването? — попита Ярдли.
— Какво? Той не ме уведоми предварително. Не може да го направи.
— Уесли е представил списък със свидетели, общо петдесет и четирима. Провери ли всеки един от тях?
Тим се размърда неспокойно на стола.
— Проверих ги — отвърна той, но в гласа му прозвуча колебание.
— Тогава сигурно си видял моето име по средата. Записано е между двама експерти, които имат същите инициали като мен, Дж. Я., за да го подминат очите ти, Тим. Уесли ме е заровил в списъка със свидетелите, защото е знаел, че ти ще пропуснеш името ми, и се е надявал, че и аз ще го пропусна. Че ще бъдем неподготвени. — Тя скръсти ръце на гърдите си, облегна се на стъклото отзад и почувства топлина на гърба си. — Тим, ти не можеш да се справиш с човек като него. Той ще направи така, че делото да бъде прекратено. А ако не, съдебните заседатели ще го оправдаят.