За пръстена може да има обяснение, но как ще обясниш на съдебните заседатели защо имаш кичур от косата на жертвата, попита Тим вчера, коментирайки, че спечелването на делото е сигурно.
Не знам, но ако някой може да го обясни, това е Уесли, отговори Ярдли.
— Госпожи и господа — продължи Тим, — случаят е елементарен и очевиден. Господин Пол е убил Джордан Русо. Разбил е с камък черепа ѝ. Захапал е толкова силно стъпалото ѝ, че зъбите му са оставили следи върху костта. Той…
— Възражение, почитаеми съдия — прекъсна го Уесли.
Всички погледи се насочиха към него. Беше обичайно да не се изказват възражения по време на встъпителните и заключителните изявления, тъй като това разсейваше онзи, който ги изнася, и опонентът обикновено търсеше възмездие, когато дойде неговият ред.
Тим погледна първо Уесли и после съдията.
— Основание? — попита Агби.
— Не е ясно дали тези вещи ще бъдат представени в съда, почитаеми съдия. Доколкото знам, следите от зъби все още не са потвърдени.
— Скоро ще бъдат, почитаеми съдия, и смятам да ги представя в съда.
По дяволите, Тим, помисли Ярдли.
Изрично го помоли да не споменава за следите от зъби във встъпителното си слово, в случай че се окаже, че не са на Уесли.
Уесли скръсти ръце на гърдите си и каза:
— Има някои съображения, които бих искал да се имат предвид в представянето на това доказателство, почитаеми съдия, и аз ще възразя, когато се предложи да бъде представено. Тъй като господин Джефрис не може да предвиди възраженията ми, той няма конкретни познания дали тези вещи ще бъдат представени в съда.
Тим започна да спори. Ярдли знаеше, че адвокатите и прокурорите никога не трябва да обсъждат доводите за и против на възражение по време на встъпителните и заключителните изявления, защото ще загубят инерция и концентрация, и ако не спечелят възражението, веднага ще създадат убеждение за липса на знания сред съдебните заседатели.
— Приема се — каза най-после съдия Агби.
— Благодаря, почитаеми съдия — рече Тим, опъна сакото си, обърна се към съдебните заседатели, видимо раздразнен, и продължи с изявлението си, излагайки фактите по делото. — Не позволявайте правните хитрини на този човек да ви заблудят — заключи той. — Обявете го за виновен в предумишлено убийство и се погрижете той да не убие никого повече.
Уесли мълчеше, докато Тим седна на мястото си, а после стана и се приближи до съдебните заседатели. Застана пред тях, сключи ръце зад гърба си и се усмихна сърдечно.
— Госпожи и господа, нека се върнем в онзи ужасяващ ден през февруари преди близо две десетилетия, когато трагично е завършил животът на тази красива млада дама. В онова утро Джордан Русо се събужда и закусва. Говори двайсетина минути по телефона с приятелката си Ан, обикновен разговор между млади хора за плановете им през деня, и после решава да отиде на бърза тренировка в спортната зала, където работи. Облича къси панталони и тениска „Найки“, нахлузва маратонките си, целува майка си за довиждане и се отправя към вратата. И това ще бъде последният път, когато някой я вижда жива. Полицията, ФБР и прокуратурата не знаят какво се е случило с госпожица Русо от момента, в който тя излиза от дома си, докато не намират тялото ѝ двайсет и два дни по-късно. Стигнала ли е до спортната зала? Срещнала ли се е с някого? Отбила ли се е някъде да си купи минерална вода или тонизираща напитка? Качила ли се е в нечия кола, или е тръгнала по безлюдна уличка? Била ли е нападната по средата на улицата и някой е видял, но не е съобщил? Същия ден ли е умряла, или по-късно? — Уесли пристъпи крачка вдясно, наведе глава и после пак се вгледа в съдебните заседатели. — Обвинението не може да отговори на тези въпроси. Не може да отговори и на въпросите за моята връзка с госпожица Русо, която е несъществуваща. Не се съмнявам, че майката на госпожица Русо, Изабела Русо, ще застане на свидетелската скамейка и ще каже истината: че е видяла някого в ресторанта, където Джордан Русо е работила като сервитьорка. Аз съм бил много пъти в този ресторант през годините — за ужас на талията ми, защото там правят най-хубавата немска шоколадова торта в целия щат.
Разнесе се приглушен смях.
— Но фактът е, че не познавах Джордан Русо. Не знаех, че тя е била убита до деня, в който бях обвинен за убийството ѝ. И честно казано, това ме разтърси до мозъка на костите. Помислих си: Как е възможно? Знам, че понякога обвиняват невинни хора за престъпления, но го знам теоретично, като въпрос за изпит. Мога да ви уверя, госпожи и господа, че да бъдеш обект на такава несправедливост, е най-страшното нещо, което можете да си представите. Имам чувството, че целият свят се е стоварил върху главата ми и съм уплашен. Страхувам се от първата нощ, след като бях обвинен. Не знаех какво да мисля. Обидил ли съм някого, който е отишъл в полицията и е съчинил някаква недообмислена история за мен? Или е станала безобидна грешка? — Уесли вдигна пръст, тръгна спокойно покрай първия ред съдебни заседатели и погледна в очите всеки един от тях. — И после, когато разбрах, че случаят е поет от прокуратурата и видях името на Джесика Ярдли в обвинителния акт, осъзнах какво се е случило. Госпожа Ярдли и аз се срещахме и живеехме заедно. Аз дори имах планове скоро да ѝ направя предложение да се оженим.