Ярдли седеше неподвижно и гледаше право напред.
— Връзката ни беше красива — усмихна се Уесли, а после усмивката му бавно помръкна като на герой в сапунен сериал. — Но не ѝ беше писано да продължи. — Той погледна Ярдли. — Госпожа Ярдли някога е била Джесика Кал. Съпругът ѝ е серийният убиец Еди Кал. Той е убил четиринайсет души, поне за толкова знаем, и в момента чака изпълнението на смъртната си присъда в Невада. Госпожа Ярдли много пъти ми е казвала, че се чувства отговорна, защото е била негова съпруга и би трябвало да се досети, че е омъжена за чудовище.
Ярдли остана неподвижна. Беше се втренчила напред и не го поглеждаше в очите.
Уесли отново се обърна към съдебните заседатели и продължи:
— Госпожа Ярдли ми каза, че няма да позволи това да се повтори. — Той въздъхна и поклати глава. — За жалост миналото ѝ започна да влияе на взаимоотношенията ни. Параноята ѝ стана неконтролируема. Тя започна да халюцинира. Привиждаха ѝ се несъществуващи неща. Ходи на терапия известно време, но аз ѝ препоръчах да помоли лекаря да смени лекарствата ѝ. Тя започна…
— Възрази, по дяволите — прошепна Ярдли.
— Хм — отвърна Тим и стана. — Възражение.
— Приема се — веднага каза Агби, която явно чакаше възражението.
— Разбира се — каза Уесли. — Простете ми. Заложен е животът ми, почитаеми съдия, и от време на време се вълнувам. — Той отново се обърна към съдебните заседатели. — Проблемът е, че тя стана нестабилна. Толкова нестабилна, че я уведомих, че не мога да възпитавам деца в толкова нестабилна връзка, а целта ми винаги е била да имам деца. Много деца. — Уесли въздъхна, сякаш мислеше за някакъв болезнен спомен. — Когато ѝ го казах, тя се вбеси, започна да хвърля разни неща, удари ме и потроши вещите ми. Кълнеше се, че ще ми го върне по някакъв начин, и ето докъде стигна. Аз съм обвинен в убийството на жена, която не познавам, и полицията случайно е открила пръстен и кичур коса, които уж са нейни, сред вещите, които госпожа Ярдли е дала на склад. — Той сложи ръце на преградата пред съдебните заседатели. — Не искам да наранявам Джесика. Наистина не искам. Все още я обичам и не мога да си представя каква травма е преживяла, като е била омъжена за сериен убиец, но и не искам да умра в затвора за престъпление, което не съм извършил. Тя не може да отмъсти на Еди Кал, затова си го изкарва на мен. — Уесли удари с юмрук по преградата и звукът накара Ярдли да трепне. — Не съм убил Джордан Русо! Никога не съм виждал Джордан Русо. Невинен съм. Моля ви, моля ви, не позволявайте един невинен човек да страда заради злобата на една нестабилна, психически увредена жена, която по една случайност има властта да разбива живота на хората. Моля ви.
Уесли отново погледна в очите всеки съдебен заседател и после седна на мястото си.
65.
— По дяволите! — изрева Тим и ритна кошчето за отпадъци в кабинета на Рой Лю.
Той крачеше из стаята, Лю седеше на стола си, а Ярдли се беше облегнала на стената и беше скръстила ръце на гърдите си.
— Казах ти да не ѝ позволяваш да се приближава до делото! — изкрещя Тим.
— Успокой се, Тим — каза Лю.
— Ако загубя това дело, Рой, всички медии ще гръмнат. Името ми ще бъде в новините за това, че за пръв път съм загубил дело срещу онзи лайнар, който се защитава сам.
— Освен това ще споменат и незначителния факт, че е освободен сериен убиец, за да убива отново, ако те интересуват такива неща — подхвърли Ярдли.
— Да ти го начукам, откачена кучко!
— Хей! — извика Лю. — Преминаваш границата!
Тим въздъхна, поклати глава и сложи ръце на кръста си.