Днес Ататюрк стои на площада на всеки по-голям град — със своя среден, почти нисък ръст, като едно предупреждение срещу всеки, който би се осмелил да върне Турция назад — в онова далечно, диво и фанатизирано минало…
Което е интересно — в азиатската, анадолската част на Турция, най-вече, се възстановява носенето на шалвари и фереджета. По някои пресмятания над 70 процента от жените в Турция са отново със забрадки. Ислямистката партия на Ербакан постепенно се очерта като най-голямата политическа сила. Съзирайки тази опасност, прозападно настроените военни на два пъти през последните няколко години поставяха извън закона тази партия.
Факт е обаче, по данни на изследователите и на хората, които много отблизо и с тревога следят този процес, че в определени, ставащи все по-многобройни среди, в Турция се засилват антизападните настроения, което не убягва от погледа на правителствата на страните — членки на Европейския съюз. Не случайно те на думи подкрепят Турция, а на практика изобщо не са започнали каквито и да било преговори за членство в ЕС. При всеки по-откровен разговор с немци или французи, тревогата им от новата вълна на Ислямизация в Турция е повече от очевидна и намеренията им да я допуснат до членство в Европейския съюз точно поради тази причина са силно нееднопосочни.
Кое е най-тревожното? Ислямският възродителен процес не се движи от уморени ислямски традиционалисти, а от, колкото и да е странно това, модерномислещи, образовани, високопоставени специалисти или лица от средите на бизнеса. Те също формират свое гражданско общество, което меко казано избутва традиционните и неособено силни структури на светското общество.
И новият парадокс не само назрява, но и изгрява в Анадола и азиатската част на Турция — родителите на тези високообразовани млади турци са наследници на модерния Ататюрк, техните деца — уви, правят точно обратното.
Няма съмнение, че броят на религиозните училища се увеличава, ислямистите се настаняват като ръководни кадри в Студентските съюзи. Бавно, но агресивно се формира по този начин ислямизация на политическия живот. Така, според един от най-добрите ислямисти — Гелнер, се проявява тенденцията към установяването на ислямистката „итта“, всеобхватна общност, подчиняваща инидивида и изградена на базата на единната вяра и изпълнението на нейните закони.
Освен това, Турция е част от голямата — 1,2 млрд. световна ислямистка общност, която има своята ислямска конференция, международна ислямистка информационна агенция, ислямистка банка и пр.
Както се вижда работа и организация не от вчера и не до днес.
На всичкото отгоре в паралела между съхраняването на светската власт и възстановяването на Исляма в Турция има тревожни данни за превръщането и в регионална сила, която да обедини около майката родина всички намиращи се извън страната турци, като провежда твърде безкомпромисна политика спрямо „чуждите“ вътре. Тя има за тази цел изградена телевизионна мрежа и радио за облъчване на турското население, живеещо по една или друга причина извън нейните териториални граници!
За съпротивата срещу Турция по въпроса за членството и в ЕС има още една причина — високата раждаемост, която силно безпокои успокоената, дори одрямала се над пълните си чинии Европа. Турция видимо ще остане последната земя на исляма, от където нататък ще започва Европа. Т.е. Турция ще бъде за доста години нататък лидираща ислямския свят страна, най-модерната ислямска държава, но не членка на Европейския съюз.
Балканските държави от своя страна ще бъдат за дълго време още линията на раздора, /на раздела/ между европейската християнска цивилизация и Исляма! Тема за размисъл, както би казал Жорж Ганчев.
На всичкото отгоре, и пред самата Турция, се възправят нови въпросителни! САЩ, след войната в Ирак, не гледат вече на Турция като безусловно предан съюзник. Те са смутени и ще предприемат, както по всичко личи, нов стратегически ход. За него вече говорихме — това е създаването на кюрдската държава. Кюрдите не са араби, не са турци, но са ислямисти. Чрез тази държава те ще контролират Ирак, Иран, това ще е една изцяло тяхна предана общност.
Ще успеят ли САЩ да разиграят по този начин своето американско конче, времето ще покаже!…