Рифат е с дълга, изящна ръка, с дълги пръсти и два пръстена на тях, със скъп служебен Мерцедес — кметски, той не е от нашите българомохамедани, но е приятел с тях… Съседни градове са, общуват си… Нищо ориенталско не се долавя в него… Това, което ме изумява, бил е толкова години в Германия и не се е научил да пие. Ни шнапс, ни даже бира. Да не говорим за уиски или за водка… Наско — кметът на Карнобат, в една от вечерите, които прекарахме в Каавето — налива от своята прославена карнобатска ракия. А бе, Наско, такъв огън в уста слага ли се? Та Рифат — поиска още по-малка чашка от ония напръстничета, донесоха му, близна, и до там…
— Никога, казва той — не бил изпил повече от една чашка…
На другия ден се запознаваме с жена му и детето — красива туркиня, модерно облечена, детенцето сладко, като всяко дете на 2–3 години…
За годежа бе дошъл и един от роднините на момчето. Този, който сряза пръстена. Тежък човек, богат, образован. Той има голяма счетоводна къща, завършил е икономическото си образование в Истанбул… Види се, че го бие парата и едно цивилизовано самочувствие, което нито за миг не изби в простащина. Както между впрочем това трябва да се каже за целия ни престой там и за всички, с които имахме приказка… Аз нея зная друг по-истински белег за цивилизация от този, да се правят работите така, че никъде в нищо да не избива простащината.
Та през цялото това време на нашите обиколки и престои в тази тракийска част на Турция, ние всъщност видяхме само двама от новите пришълци — единия от 1998 година — висок, здрав мъж от Търговище с момченцето си. Той ме позна и дълго ме разглежда аз ли съм не съм ли, и онзи, Русенеца — дето така храбро си беше пийнал и като ни намери в деня на годежа, не се отлепи от нас… Него видимо го друсаше носталгията…
Той именно ми се оплака, че всичко му е наред — само гдето се чувствувал малко самотен… И че малко или много подчинените му от общината в Хайраболу — все не искали да му се подчиняват — смятали го за българин…
Ала му помагал кметът. В Турция така било — обяснява ми той — каквото каже кметът, това става.
Нашият разговор с него беше очевидно проследен от един от братята. И той му се скара — кой те е притискал, защо да си самотен?… Защо заблуждаваш хората?
Русенлията се разтревожи — това обвинение да не се отрази на отношението на кмета към него…
— Не сте го разбрали — намесих се аз — не се е оплаквал… Включи се и Наско — друг беше смисълът на думите му… Хората говорят перфектно езиците си и не се разбират, камо ли ние и те — на нашия стародавен български, да не сбъркаме някъде крачките…
Рифат мълчаливо и с достойнство слушаше този спор — после го потупа по рамото и му каза — не се безпокой, гледай си работата…
Русчуклията чак тогава се успокои…
Нашите българомохамедани, както и турците, които им бяха на гости, могат с часове да стоят без да пият, без дори да има сложена трапеза. Ей така сядат си на един тарпазан, на един чардак и си безметежествуват. Гледат небето, гледат пътя отпред, ако има такъв, гледат слънцето, ако е през деня, пред тях най-много чай — друго нищо…
Като така не пиете — питам, какво правите в дискотеката — въпросът ми е към нашия помощник шофьор с изключително красивата си съпруга, с която след годежа бяха ходили на дискотека…
— Е, как какво — пита ме и той. — Каквото се прави и в България…
— Какво — питам.
— Ами танцува се, пие се…
— Какво — продължавам анкетата си аз, като човек, който е решил да прекарва остатъка от живота си в дискотека, та сега гледа думичка да не изтърве…
— Главно уиски се пие.
— И до кога стояхте в дискотеката?
— До четири часа сутринта…
— Този разговор го водим в осем часа сутринта. Не е препил Амет — няма да те гледа като нашенски тийнейджър, цяла нощ наливал уиски в несвикналия си корем или пък направо се друсал с опиати… Още по-малко красивото му момиче… Вилген…
Заглеждал съм се в българската демократична младеж на излизане от дискотеката сутрин към пет часа. Пиянство дълбоко е обхванало бъдещето на нацията. И момчета и момичета. Ако няма проблеми, пък и да има, те ги преодоляват със завидна лекота. Едно „изчукване“ може да стане и на най-близката маса, ако има паметник наблизо и там може да стане сексът… какво като минават хора и ги гледат… Много важно… В такъв час и младежът и девойката могат да кажат майната му… на всичко. И го казват…
Тая попара, която тъй небрежно демократично дробим, ще има да я сърбаме нататък…
Тука както виждам нещата си имат своето място и своята мярка. И това е цивилизационно кръвосмешение…