Начинът, по които действуват четиримата братя, които ръководят общината — Ахмед, Селим — който е кмет, Соат, и Ниат, е труден за разбиране. Как си поставят задачите, кой ги поставя, как се уговарят и разбират — като една шевна машина са — единият е иглата, другият е конецът, трети движи иглата, четвърти бута платното — факт е, тия хора не показаха нито миг умора, нито миг хаос или напрежение в огромната работа, която свършиха — особено в деня на годежа и на празника след това. Никакви забележки, никакви препирни, никакви гафове… Да каже човек — направо невероятно.
Ние да бяхме — това щяха да са ръкомахания, то щяха да са нареждания, то щяха да са мърморения — пак ли аз, това не е моя работа и пр. Изрази, тъй характерни за българските битови отношения. Тук няма… Йерархията, която никак не можеш да я познаеш е съвършено подредена и се следва безотказно…
Един слиза от една кола, в нея влиза друг. Един поема рейса, след него сяда втори, първият отива да върши друга работа. Това пролича особено на следващия ден, когато започнаха да прииждат хора от къде ли не за празника на общината…
Празникът се прави на една голяма поляна, до едно военно поделение. Това военно поделение на Нато беше твърде добре опаковано — с телове, с шипове, с огради всякакви и с войнишки автомати, заели всяко камъче и височинка. Тук и пиле, дето се казва, отгоре над поделението, ако реши да прелети, ще му бъде прегледана перушината, да не би да носи някакво оръжие за масово поражение, каквото американците толкова упорито търсиха месеци наред в Ирак.
Гледката сега е по-различна. Заедно с Мерцедесите и Рената на висшите началства, които са дошли от областта, заедно автомобилите на кметовете, заедно с рейсовете, докарали по-втората и трета ръка хора — на поляната се е оформила гледка, каквато поне аз никога не съм виждал…
Непознатото са стотина трактори — мощни машини, с големи ремаркета отдире им… В ремаркетата са се накачили баби, дядовци, по-млади, най-млади, деца… Десетина-двайсет души може да вози един такъв трактор… Когато и ние се явяваме на терена — всички тия трактористи са заели местата си. Дали превозването на населението е започнало още през нощта? Не е изключено. Докато ние с Наско си изпихме напръстничето с кафе, докато го повторихме, докато се появят всички областни началства заедно са каймакамина — един млад, по ризка — единствено той беше без костюм и наша българска милост, всичките тия хора бяха заели отдавна място върху голямата поляна. Ето как — както казваше моята студентка Нери Терзиева. Тракторите, заедно с ремаркетата, се бяха наредили в огромен полукръг — повече от полукръг. Държаха две трети от кръга — с носовете на тракторите навън, с ремаркетата навътре в кръга. След това върху ремаркетата бяха поставени покривала — чергила, каквито някога селяните поставяха върху нашенските каруци. Само че тия са от хубав син плат… Тук се нагледах на наистина турско синьо — а не сурогат като нашенското българско синьо, колкото и за демократично да се имаше… И тези покривала бяха големи, като тунели, наредени едно до друго… Под тях — хората… Място за всеки няма в ремаркето, та задните капаци на ремаркетата също бяха спуснати — под тях — бяха насядали децата. Пет шест, седем хиляди души може да бяха. За по-първата ръка хора бяха вдигнати трибуни. Също тъй добре покрити отгоре със синя тента — със седалки също като нашите, когато началства ще гледат представление на открито… Или като временните трибуни на конни състезания. Там, на първите редове, бяха седнали мъжете и гостите — на задните редове жените им…
Дистанцията от миналото разбира се и тук се чувствуват, но много по-приглушено, много по-затихващо…
Има си нещо ориенталско разбира се и в тукашните тържества… Малко преди да се даде началото — ние с Наско обикаляме извън кръга да видим като как там е подреден животът… Алеи точно като на нашенски панаир — една масивна туркиня показва гърдите си доста безцеремонно и необичайно — достатъчно разголени и без това и достатъчно големи, за да примами Наско да вкара една футболна топка в една врата от четири метра. Врата, на която самата дама застава да пази…
Ако вкара гол — казва тя — няма да плаща нищо, но ако тя спаси удара му — ще си плати таксата. Наско се оказа, че освен о.з. полковник, е и футболист — тактично чуква топката, тя си влезе във вратата — девойката обаче зае обратната позиция, която ние не одобрихме. Отминахме.
И друг път съм го виждал и в чужбина и в България. И ние българите, видим ли чужденец, за големи гяволи се пишем, а него все за абдал възприемаме. Той да бъде минатият, ние гяволета.