— Какъв е този приятел? — попита Сигур.
— Този ли? — Трулс Микелсен вдигна пистолета. — „CZ 75 SP-01 Phantom“.
— Аха. Чех, а? — Сигур кимна одобрително.
— Да. Най-добрият полуавтоматичен 9-милиметров, произвеждан въобще някога. Поне по мое мнение.
Облякоха си бронежилетките и връхните дрехи. Не разговаряха. Сине улови погледа на Юнкер. Две секунди се гледаха в очите. После той кимна едва забележимо и единият ъгъл на устните му потрепна. Само който го познаваше, знаеше, че това всъщност не е нервен тик, а усмивка.
Сине също му се усмихна. Не долови обаче вътрешната му нагласа. Беше станал… да, какво всъщност се бе случило с него? Открай време си беше затворен, саможив, но сега в него имаше и някаква тъга, каквато Сине не бе забелязвала преди.
Изобщо, тя се чувстваше странно объркана. Не поемай рискове, предупреди я Мерлин вчера. А предстоеше акция… да издирят двама терористи, за чието местонахождение разполагаха със съвсем смътна представа… и то издирване в условията на свирепа снежна буря…
Поемаме огромен проклет риск, помисли си тя. Дали не взехме погрешно решение? Дали не беше по-разумно да включим тежката артилерия още от самото начало и да оставим спецполицаите да се оправят. Не. Това не беше вариант. Особено сега, когато онези държат Кристофер. Най-напред трябваше да открият скривалището на двамата терористи и после да решават какво ще предприемат. Бяха принудени да действат предпазливо.
Внезапно вратата отхвръкна. Мощен порив на вятъра я подхвана и я блъсна с трясък в стената. В помещението нахлу облак сняг. Трулс Микелсен и Йеспер реагираха за частица от секундата и насочиха оръжие към изхода. Виктор и Сигур също извадиха оръжията си и се прицелиха във влезлия. Сине и Юнкер не успяха да помръднат.
— Стой! — изрева Йеспер. — Горе ръцете!
Фигурата, посипана със сняг от глава до пети, се закова на място. Пухена качулка и плетен черен шал скриваха лицето.
— Горе ръцете, казах! Веднага! — Йеспер пристъпи застрашително напред, стиснал пистолета с две ръце, изпънати напред.
Човекът бавно вдигна ръце нагоре.
— Какво става, по дяволите? — чу се изпод шала.
— Спокойно, това е Набиха. Тя работи тук — обади се Юнкер, като чу приглушения глас на асистентката си.
Набиха си съблече шубата и я окачи на закачалката.
— Какво става тук? — повтори тя.
— Дайте ми пет минути — помоли Юнкер околните. — Набиха, работата е там, че… — посочи масата. — Седни да ти обясня.
Тя изтегли един стол и седна на ръба.
— Извършителите на терористичния атентат в Копенхаген най-вероятно се намират тук, в Сенсте. Или някъде наблизо. Между двете убийства тук и покушението на „Нютор“ има връзка, но по-късно ще ти обясня подробно. С две думи, задачата ни е да установим точно къде се укриват в момента терористите, за да открием път на спецотряда да щурмува и да ги обезвреди. Тъкмо с това се канехме да се заемем.
— Добре. — Набиха огледа другите. Очите й спряха за малко върху Сине. — А аз какво да правя? Има ли как да ви…
Юнкер поклати глава бавно.
— Не. Говорим за спецакция. Подбрани сме по строги критерии и…
— Къде е Кристофер? — попита Набиха.
— Ами… — Юнкер забоде поглед в дланите си. После вдигна глава. — Отвлякоха го. Взеха го за заложник. Най-вероятно…
— Какво са направили? — Набиха тръгна да се изправя. — Какви ги дрънкаш, по дяволите?
Избута стола назад и той почти се прекатури. С бързи крачки влезе в задната стаичка. Юнкер чу как тя отваря сейфа. Той застана на прага. Коленичила пред сейфа, Набиха зареждаше патрони в пълнителя, а пистолетът й лежеше в кобур на пода.
— Виж, Набиха, не става така. Не можеш да…
Тя вдигна поглед. Очите й бяха въгленовочерни от гняв.
— Как, по дяволите, се е случило? Кога са го похитили? И как?
— Не знам. — Юнкер разтърка чело с длан. — Най-вероятно снощи. Но няма как да сме сигурни.
— Откъде са разбрали кой е той?
— Нямам представа. Чисто теоретично не е сигурно, че предварително са знаели какво работи Кристофер. Възможно е просто да са искали да отвлекат обикновен гражданин.
— И ти вярваш на тази теория? Ако ще отвличаш случаен човек в Сенсте, защо ще избереш млад, добре сложен, двуметров, широкоплещест мъжага? Знаели са, че е полицай, и още как. Искали са да отвлекат някой от нас.
Набиха се изправи, извади пистолета от кобура, с припряно движение вкара пълнителя в дръжката и се чу силно щракване.