— Но откъде, дявол да го вземе, знаят, че Кристофер е полицай. Откъде, питам аз? Знаят ли и аз коя съм?
— Както вече ти казах, нямам представа — разпери ръце Юнкер. — Разбрахме за отвличането едва преди час.
Тя се провря покрай него в голямата стая.
— Набиха, чуй ме. Не можеш да участваш в спецакцията. Не притежаваш нужния полеви опит.
— А според теб какво да правя? Той е мой колега… мой партньор… да не очакваш да седя тук и да блея?
Юнкер пристъпи крачка напред и сложи длан върху рамото й.
— В момента най-доброто за теб е да се прибереш вкъщи и да чакаш. Щом приключим, ще ти звънна.
— Изключено — поклати отчаяно глава тя. — Не мога просто да седя вкъщи, докато той…
— Можеш, и още как.
За миг Набиха отпусна вяло ръце покрай тялото си. После безмълвно отиде до закачалката, взе си шубата, усука шала около врата си и устата, отвори вратата, пристъпи в снежната виелица и изчезна.
— Уха! — възкликна Сине. — Къс фитил, а?
Юнкер кимна.
— Разбирам я — продължи Сине. — Има ли нещо помежду им? Между Кристофер и нея?
— За привличане ли говориш? Не мисля. Служебното им назначение ги е събрало едва от седмица.
— Историята познава не един и два такива случаи.
— Да, но… той си има приятелка.
— Е, и? — Сине си закопча палтото и крадешком му хвърли поглед. Точно Юнкер ли ми привежда този аргумент, помисли си. — Сутринта чу ли се с Мерлин?
Юнкер поклати глава.
— Не е ли редно да му съобщим за отвличането? И изобщо, как възнамеряваме да процедираме?
— Снощи му докладвах. След малко пак ще му звънна. А на вас ще изпратя в есемес номера на… — погледна листче хартия -… Пале Йохансен, командир на отряда за бързо реагиране. Ако решите да ги повикате, звъните на него.
— А дали ще дойдат? Искам да кажа… ако виелицата продължи със същата сила, скоро ще затворят пътищата. Ако вече не са го направили.
— Засега ме уверяват, че са готови да се отзоват веднага щом ги повикаме. В съвсем кратък срок. Това, разбира се, може да се промени. Ще държим връзка, нали?
Сине потвърди и си сложи ръкавиците.
— Разбира се. Видя, че Набиха си взе пистолета, нали? Той кимна.
— Да. Не е ли разумно да е въоръжена, щом ще стои вкъщи сама? С оглед на създалата се ситуация?
— Определено. — Сине се обърна към Сигур и Трулс Микелсен. — Да тръгваме, а?
Паркираха колата на около петстотин метра от първата къща. Затрудняваха се да преценят разстоянията, а и картата се оказа безполезна, защото всички възможни ориентири в местността бяха заличени. Дърветата и къщите се бяха превърнали в сиви сенки с размити очертания и само благодарение на силния вятър, измел снега от асфалта на отделни места, виждаха, че се движат по път.
Не са в тази къща, прецени Сине. Намира се прекалено близо до пътя. Вярно, по тази улица едва ли минават много автомобили, но въпреки това… двама високо организирани престъпници като Спрангструп не биха поели твърде големия риск някой шофьор да забележи нещо съмнително.
И все пак екипът на Сине беше длъжен да провери. Да отхвърли вероятността терористите да се спотайват именно в тази къща.
— Как ще действаме? — попита Сигур.
И той, и Трулс Микелсен впериха поглед в Сине.
— Дай ми картата за малко.
Тя я разгъна и посочи къщата с пръст.
— Сградите май са две. Предвид разположението им най-естественото би било сградата, разположена успоредно на улицата, да е жилищна, а перпендикулярната на улицата да е обор. По фасадата на къщата сигурно има един или два прозореца, но ако се приближим под определен ъгъл, би трябвало да успеем да се доберем дотам, прикривайки се зад обора.
— И какво точно търсим? — попита Сигур.
— Признаци на живот — стрелна го с поглед Трулс Микелсен.
— Като например?
Трулс Микелсен въздъхна.
— Знам ли, да му се не види. Едва ли са толкова малоумни, че да си паркират колата на видно място, а колкото до евентуални следи от гуми, снегът положително вече ги е засипал. Но може… може, да речем, да са проявили непредпазливостта да оставят чувал със смет навън. Макар че никак не ми се вярва. Ако са преминали обучение при талибаните, са се научили да прикриват всичките си следи и да си заравят боклуците. Обърнете внимание обаче дали прозорците отвътре не са запотени; дали не проблясва светлина от компютър или от мобилен телефон. Ей такива неща.
— А ако се наложи да се приближим максимално… за да надникнем през прозорците. Имаме ли картбланш? — обърна се Сигур към Сине.