Тя кимна. Наистина се налагаше да поемат подобен сериозен риск.
— Ще се движим на разстояние около десетина метра един от друг. Аз тръгвам първа, следва ме Трулс. Сигур, ти си най-отзад с автомата. Като стигнем, ще се уточним допълнително. Става ли?
Приготвиха оръжията си и слязоха от топлото купе. Сине усети пристъп на клаустрофобия. С вдигната, пристегната около лицето качулка, зрителното й поле се стесняваше, все едно гледа в тунел през бинокъл. До девет оставаха броени минути, слънцето бе изгряло, но все още грееше немощно, а поради гъстия снеговалеж се виждаше едва на стотина метра напред. Виелицата поглъщаше всички звуци и Сине долавяше трудно дори собственото си дишане, какво оставаше за стъпките й в снега. Чуваше само непрестанния вой на вятъра и тракането на твърдите снежни кристали по качулката.
Смътно различи очертанията на къщата отдясно. Със знак показа на двамата мъже да завият наляво в земеделската площ, за да се приближат под желания ъгъл. Стискаше пистолета в дясната си ръка, правеше къси, предпазливи крачки, защото предполагаше, че по протежение на улицата минава канавка, зарита от снега. Оказа се права. Насмалко да хлътне във вдлъбнатината. Възстанови равновесието си и направи широка крачка с надеждата да преодолее препятствието. Благополучно стъпи на отсрещната страна, извървя двайсетина метра, спря и извади от джоба си бинокъл. Оттук не се виждаше жива душа. Сине се увери, че оборът препречва видимостта от прозорците по фасадата на къщата. Надзърна назад. Сигур и Трулс я следваха. Тръгна към къщата.
Вятърът и снегът я брулеха право в лицето. Приведе се напред, заслони очите си с длан. Намираше се достатъчно близо да установи, че оборът е съвсем занемарен. По сламения покрив се виждаха големи вдлъбнатини — явно под снега зееха дупки. Почти всички прозорци бяха изпочупени. Не са тук, помисли си отново тя. Симон Спрангструп бе извършил екзекуцията на Анете Ларсен във видимо грижливо поддържан обор. А Спрангструп и неговият съучастник най-вероятно се укриваха на мястото, където бяха държали в плен и убили жертвата си. Твърде съмнително беше да използват две убежища.
След половин минута Сине се добра до целта. Само секунди по-късно пристигнаха Сигур и Трулс Микелсен. Тя им махна да се приближат до нея. Дори в този зверски студ, въпреки яростните пориви на вятъра, усещаше миризмата на афтършейва му. Преглътна два пъти, физическата му близост изискваше от нея да преодолее сериозна психологическа бариера. А самият Трулс не даваше вид скъсяването на дистанцията да го смущава.
— Ще се опитам да заобиколя обора отляво и да проверя дали оттам ще мога да огледам цялата фасада на къщата — прошепна тя.
Двамата мъже кимнаха. По протежение на обора се бе натрупала преспа. Затънала в сняг до колене, Сине се добра до стената. От някога варосаната зидария висяха парчета олющена мазилка. Спря до ъгъла на стопанската постройка, пое си дълбоко дъх и предпазливо подаде глава, колкото да огледа фасадата на къщата.
И къщата беше занемарена колкото и оборът. Изпод снежните купчини на двора стърчаха вехтории: ръждясали земеделски сечива, отпадъци и стари строителни материали. Имаше дори разнебитена каравана. Повечето прозорци на къщата бяха изпочупени, входната врата — разбита и открехната. Мястото бе определено занемарено. Сине се върна при двамата мъже.
— Не долавям признаци на човешко присъствие.
— Добре — кимна Трулс Микелсен. — Дали все пак аз и Сигур да не обиколим за всеки случай и да надникнем през прозорците? Просто за да сме напълно сигурни.
— Добре. Действайте — одобри тя.
— Сигур, ти тръгни наляво, аз ще мина отдясно.
Мъжете се изгубиха зад ъгъла.
Сине опря гръб о стената, облегна се и мушна ръка под палтото си. Вдиша дълбоко два пъти, сведе брадичка към гърдите си, отпусна рамене и завъртя глава наляво-надясно. В тила й се чу хрущене, все едно й някой тъпчеше с крака пакетче корнфлейкс. Не беше пушила, откакто забременя с Ане, но, по дяволите… колко добре щеше да й дойде в момента една цигара.
След две минути мъжете се върнаха. Сигур поклати глава.
— Празно е. Надзърнах. Тук, изглежда, от години не е стъпвал човешки крак. Най-много да е влязъл някой и друг местен наркоман. На пода в дневната има два стари матрака, но не вярвам в последно време някой да е спал върху тях.
— Добре. — Сине сложи пистолета си на предпазител и го прибра в кобура под палтото. Извади мобилния си и набра Юнкер. Той вдигна веднага:
— Здрасти, Сине. Всичко наред ли е?
— Да. Приключихме на „Лангагервай“. Не са тук.