Да се омитаме оттук и да повикаме спецчастите, помисли си тя, обърна се кръгом и тръгна обратно с бавни, предпазливи стъпки.
И внезапно. Съвсем изневиделица. Ръка обви врата й. Някой цапна дясната й китка и тя изпусна пистолета. Идеше й да крещи от болка, но писъкът заседна в гърлото й. От устните й се изтръгна единствено хрипкав стон. Ръката стисна врата й. Ще я удуши, невъобразимо силен е. Той, защото е мъж. Не е по силите на жена да държи толкова здраво само с една ръка. Как е възможно човек да се движи толкова безшумно? Сине не беше чула нищичко, дори снегът под стъпките му не бе изхрущял. Тя замахна инстинктивно назад с лявата си ръка и го цапна. Лекото перване обаче ни най-малко не го смути. Сине се опита да го ритне, но само закачи пищяла му. Той я удари силно отдясно по гърба, точно над кръста, и тя зави от болка.
— Be quiet or I'll shoot you34 — предупреди мъжът, по всяка вероятност Махмуд Хан, защото Симон Спрангструп сигурно щеше да говори на датски.
Сине различи силуета на Трулс Микелсен по-навътре в гората, но не и фигурата на Сигур. Навярно стоеше точно зад Трулс. Или пък бе успял да се скрие.
— Сине — чу тя Трулс Микелсен да я вика с нисък глас, почти заглушен от шумоленето на дърветата.
По дяволите, стрелна се през ума й. Мамка му. Само това не биваше да се случва!
— Don’t say a word. Walk slowly forward. If you try anything, I’ll kill you35 — прошепна афганецът в лявото й ухо.
Сине пое бавно към Трулс Микелсен. Деляха ги около десет метра. Тя се насилваше да запази самообладание и да не изпадне в паника.
— Не искам да умра. Не сега — промърмори тя.
— Shut up36 — процеди афганецът.
Сине усети как нападателят й се прегърби в опит да се прикрие максимално зад тялото й.
Трулс Микелсен скъси разстоянието до седем-осем метра. Едва се виждаше зад едно дърво.
— Хвърли оръжието на земята, така че да го виждам! — извика афганецът.
Трулс Микелсен обаче не помръдна. Хан ще убие и трима ни, помисли си Сине. Затова още не ме е застрелял. Иска да ме използва като щит, за да се приближи до другите двама, и да ги застреля. Накрая ще гръмне и мен.
— Броя до десет. Ако още не си хвърлил оръжието, ще я убия! — провикна се афганецът към Трулс Микелсен.
В гласа на Хан се прокрадна смут.
Сине виждаше половината лице на Трулс Микелсен. Погледите им се срещнаха. Мислите й препускаха лудешки. Дали афганецът разбира датски? Сине усети как той леко охлаби хватката около врата й. И реши да рискува.
— На осем — промърмори тя, но достатъчно високо Трулс Микелсен да я чуе.
— Млък! — кресна пронизително афганецът и ухото й писна.
В сумрака на Сине й се мярна, че Трулс Микелсен смръщи вежди. Или само така й се стори? Разбра ли я? Ако не… с нея е свършено. Трулс смигна с видимото за Сине ляво око — едва забележимо в полумрака. Но на Сине сигналът не й убягна.
— Едно, две, три… — броеше тихо афганецът, — четири, пет, шест, седем…
Със светкавично движение Сине сви краката си в коленете и увисна във въздуха. Хан, неподготвен да удържи тежестта на цялото й тяло, не успя да стегне хватката около врата й и Сине се свлече с десетина сантиметра — достатъчно горната половина от лицето на афганеца да се оголи. Тя видя пламъка от дулото на пистолета на Трулс Микелсен, чу изстрела и усети пареща болка по скалпа си — всичко това в една и съща частица от секундата. После хватката около врата й се разхлаби. Афганецът политна назад и рухна. Макар вече да не държеше Сине, повлече и нея. Тя тупна отгоре му. Усети конвулсиите, чу задавеното хриптене, докато животът изтичаше от тялото му. Претърколи се странично върху снега. Застана на четири крака и панически се отдалечи лазешком. Малко по-нататък се изправи. Краката й трепереха, аха-аха да се строполи.
Събра ръце на тила си и се насили да погледне проснатия по гръб Махмуд Хан. Едната му ръка лежеше отпусната покрай тялото, другата — изпъната право встрани. Приличаше на колоездач, който сигнализира за ляв завой. Устата му зееше, оцъклените очи се взираха невиждащо в небето. Куршумът го беше пронизал под дясното око, близо до носа. Струйка кръв се стичаше от дупка с диаметър не повече от сантиметър, значително по-малка от изходната рана, поне съдейки по обхвата и бързината, с която ален венец от лъчи се разпростираше в снега около черните къдрици на мъртвия.
Сине имаше чувството, че главата й е абсолютно празна. Сякаш там бе преустановена всякаква мисловна дейност и всичките й сили бяха съсредоточени да поддържат най-основните физически процеси. Например, умението да стои изправена. Скалпът още я болеше. Свали си лявата ръкавица, разтърка мястото и погледна пръста си. Нямаше кръв.
35