— Само леко те е жулнал.
Обърна се. Трулс Микелсен стоеше на два метра от нея. Сигур идваше към тях.
— Жулнал?
— Да. Куршумът те е одраскал. Но съвсем леко. И е оставил рана като от опарване.
Полека-лека Сине започна да проумява какво се бе случило. Беше се разминала на милиметри от куршум в черепа. Трулс Микелсен бе произвел невероятно точен изстрел в съвършено безнадеждна ситуация.
И бавно, съвсем бавно, в ума й започна да се оформя друга мисъл. Мисъл, чието преобразяване в думи й се струваше непоносимо. Въпреки всичко тя дръзна да формулира тази мисъл. И едва не побягна от ужас.
„Дължа му живота си.“
Насили се да го погледне в очите. Преглътна. После пак.
— Благодаря — смотолеви почти без да разтваря устни. Трулс Микелсен сви рамене.
— Няма защо — отвърна беззвучно, мина покрай нея и вдигна пистолета й, паднал зад трупа. Обърна се и й го подаде с дръжката напред. — А сега какво? — попита.
Тя се извърна настрани и погледна къщата. Насилваше се да озапти онова, поради което губеше контрол. Стегни се, дявол да го вземе, каза си наум. Завъртя се и погледна двамата мъже.
— Ще се изтеглим от боровата гора, пък после ще му мислим. В момента сме лесни мишени, ако Симон Спрангструп е в къщата и държи пушка или автомат.
За няколко минути се върнаха в пожарозащитния пояс. Там не се налагаше да внимават да не вдигат шум.
— Има три варианта — обобщи Сине. — Викаме спецчастите и оставяме на тях да щурмуват къщата. Обаждаме се на Юнкер, той идва със своите хора и нахлуваме заедно с тях. Или действаме сами.
— Предварителната заповед не гласеше ли да извикаме спецчастите, след като локализираме терористите? — попита Сигур.
Точно това гласеше, отвърна наум Сине. Но докато спецчастите дойдат, ще мине поне половин час — продължи да разсъждава мислено тя. Ако изобщо успеят да се доберат дотук. През последните часове снежната буря не отслабва. Напротив, усилва се. На Юнкер и екипа му също ще им трябва време да се придвижат. Ако, да се подчертае, изобщо успеят.
А Сине искаше да залови Симон Спрангструп. Мамка му, колко искаше да пипне този долен мерзавец.
— Носиш ли шокови гранати? — попита тя Сигур.
— Да. Три броя. Но…
— Какво ще кажете да влезем? Трима срещу един сме. Пък и той не знае колко сме. Интуицията ми подсказва да не чакаме подкрепление.
Погледна Трулс Микелсен. Той примижа и пусна кривата си мачовска усмивка.
— Хм… защо не.
Сине се обърна към Сигур. Той се размърда неспокойно.
— Не ми харесва, че толкова грубо нарушаваме дадена заповед…
— В случая не нарушаваме заповед — прекъсна го Сине. — Ние — или по-точно аз — вземаме оперативно решение съобразно оценката на конкретната ситуация. А това е съвсем различно.
— И какво в конкретната ситуация налага да…?
— Симон Спрангструп положително знае за присъствието ни тук — ето какво. Оттеглим ли се, рискуваме той да офейка. Освен това се притеснявам да не посегне на Кристофер, ако забавим прекалено акцията.
— Ами ще държим къщата под око, за да му попречим да избяга, и ще извикаме спецчастите…
Сине си пое дълбоко дъх в опит да сдържи раздразнението и нетърпението си. Напразно. Пак прекъсна Сигур:
— Огледай се, за бога. Виж колко сняг е натрупал и колко силно навява. На спецчастите ще им трябва най-малко половин час. Не можем да чакаме толкова. — Сине стрелна Сигур в очите. — Е, какво казваш?
Той стоеше спокойно, скръстил ръце над автомата, увесен на ремък през лявото му рамо.
— Какво казвам аз, на практика няма значение. Ти издаваш заповедите.
— Да. Но предпочитам да не го правя. Акцията крие известен риск.
Сигур погледна Трулс Микелсен, който пристъпваше от крак на крак, за да не измръзне и сякаш си свирукаше мелодия, но звук не се чуваше.
— Добре — усмихна се криво Сигур. — Май нямам избор, а?
— Нямаш — призна с усмивка Сине и го потупа по рамото.
Четирийсет и първа глава
— Пробва ли да звъннеш на Сине? — попита Виктор.
— Няколко пъти. Не вдига. — Юнкер не погледна служителя от „Вътрешна сигурност“.
Напрегнат, седеше приведен зад волана и присвил очи, се взираше през виелицата в опит да избегне преспите, които растяха с всяка минута. Обикновен лек автомобил не би имал шанс да премине оттук.