— Накъде ли е хванал Спрангструп?
— Нямам представа. На теория е възможно да е прекосил нивите, но там се върви трудно и бавно. По-вероятно ми се струва да е продължил по „Скоувай“. Или срещу нас, или в противоположната посока.
— И сега какво ще правим? — попита Виктор.
Юнкер погледна през страничния прозорец. Представи си бития, премръзнал Кристофер.
— Продължаваме — отсече той.
Виктор и Йеспер се спогледаха.
— Да се обадим на шефа на спецчастите, да му дадем координатите и…
— На три-четири километра оттук има малко селце, Фарслеу. Не бива да допускаме Спрангструп да се добере дотам. Ами ако вземе някой от жителите за заложник? Трябва да го заловим незабавно.
— Значи…?
— Тръгваме след него. Това решавам.
Виктор погледна Юнкер.
— Добре. Тогава на работа. Как ще действаме?
— Продължаваме напред. Каква е видимостта?
И тримата погледнаха през предното стъкло.
— По-малко от сто метра. В зависимост от снеговалежа. А той е доста обилен.
— Значи, ако Спрангструп се зададе срещу нас, времето ще ни стигне да слезем от колата и да се прикрием, преди да се е приближил прекалено. Ако не ме лъже паметта, по протежение на следващите няколко километра има доста крайпътни дървета.
Юнкер потегли. Тримата мъже се взираха напрегнато през предното стъкло, докато пъплеха с трийсет километра в час.
— Виктор, обади се на Пале Йохансен да го осведомиш за ситуацията и за местоположението ни. Движим се по „Скоувай“ между Сенсте и Фарслеу. Поискай спецчастите да дойдат за подкрепление. Веднага.
Виктор кимна и набра Йохансен. След две минути стигнаха до чакълестата пътека към къщата, където Симон Спрангструп и Махмуд Хан се бяха укривали.
— Виждате ли следи от стъпки? — попита Юнкер.
Виктор и Юнкер се огледаха.
— Да. Завил е надясно по „Скоувай“.
Добре, помисли си Юнкер, това ни осигурява предимство. Бурният вятър брули Симон Спрангструп право в лицето. С малко късмет ще се приближат до него, без той да чуе колата. Юнкер се зарадва още повече на безшумното си волво. Подкара напред. Увеличи скоростта до четирийсет километра в час. Една минута. Две. Три. Нищо.
„Ако Спрангструп стигне до селото, нахълта в някоя къща и вземе заложници, ще загазим здравата.“
Четири минути.
— Ето там! — извика Виктор.
Юнкер примижа. Не виждаше нищо.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Добре. Карам още петдесет метра и слизаме да го догоним пеша.
След десет секунди спря колата.
— Ще се опитаме да се приближим възможно повече. Ще му извикам, а вие бъдете готови с автоматите. На какво разстояние трябва да сме, за да го улучите?
— Най-добре по-малко от 100 метра — отвърна Йеспер.
— Добре, да рискуваме. В тази виелица не вярвам да чуе нещо. Но е възможно, разбира се, да погледне назад. Види ли ни, край. Ще му мислим, като ни дойде до главата.
— Този вариант не е съвсем оптимален — промърмори Йеспер.
Юнкер го погледна. На езика му беше да отговори, че животът рядко предлага оптимални условия, но се въздържа. Разкопча си шубата, извади оръжието от кобура, отвори вратата на колата, слезе и внимателно я затвори. Стотина метра по-нататък пътят описваше широк завой наляво. Юнкер устреми поглед напред. Не виждаше човек да върви към завоя.
Тримата мъже претичаха дотам и тръгнаха ходом. После пак се затичаха.
— Ето го! — обади се тихо Йеспер след половин минута.
Юнкер заслони с длан очите си срещу твърдите като стъкло снежни кристали, които шибаха лицето му. И различи очертанията на фигура, отстояща на… стотина метра, прецени той.
„Налага се да се приближим още — помисли си той, борейки се да си възвърне контрола над дишането. — От толкова далече няма как да ме чуе, ако го извикам.“ Юнкер хукна, другите го последваха. Бавно стопяваха разстоянието до бързо крачещата фигура. На петдесетина метра зад Симон Спрангструп Юнкер спря и кимна на другите двама. Те вдигнаха автоматите на рамо и се прицелиха.
Юнкер сви длани във фуния и изкрещя, колкото й глас държи:
— Симон Спрангструп! Полиция! Стой!
Фигурата се закова. После направи две колебливи крачки напред и пак спря.
— Вдигни си ръцете горе! Обърни се! — извика Юнкер.
Няколко секунди мъжът остана неподвижен. После бавно се завъртя.
— Ръцете горе!
Мъжът продължи движението си, без да изпълни заповедта. Застана почти в анфас към Юнкер и другите двама. Под качулката му светеше периферия от рижа коса.