— Ръцете горе или ще стреляме!
Симон Спрангструп посегна към ципа на якето си.
— Стреляй! — изкомандва Юнкер.
Двамата от „Вътрешна сигурност“ откриха огън едновременно, в два кратки, лаещи откоса. Тялото на Симон Спрангструп подскочи конвулсивно подобно на омар, пуснат в кипяща вода, и се строполи заднешком. Носи бронежилетка, прецени Юнкер, иначе нямаше да падне назад.
Спрангструп остана да лежи върху снега неподвижно.
Тримата мъже се смълчаха за миг. Виктор погледна Юнкер.
— Сега какво?
Юнкер усети как сърцето му препуска в галоп. Обмисли внимателно ситуацията. Макар и теоретично възможно Симон Спрангструп да носи пояс с експлозиви, колко беше вероятно? Не особено. Такъв колан тежи, а когато бягаш по време на атмосферни условия като тези, последно се нуждаеш от допълнителен товар; носиш само крайно необходимото. Пък и нищо от действията на двамата терористи до момента не подсказваше бойният им арсенал да включва колани или жилетки с експлозиви. И още, ако Симон Спрангструп носеше колан или жилетка с бомби, те щяха да се взривят при съприкосновението с куршумите на Виктор и Йеспер, нали?
— Къде се целехте? — попита Юнкер.
— В тялото — отвърна Виктор, а Йеспер кимна. — И в краката.
— Не забелязвам оръжие — не и на видно място. А вие?
И двамата поклатиха глава. Под шубата на Спрангструп обаче имаше достатъчно място за автомат. Че и за два. Наложително е да го обезвредим, помисли си Юнкер. Незабавно.
Дали да не изпрати двамата си колеги да претърсят Спрангструп за скрито оръжие? Хвърли поглед към тях. Те, разбира се, бяха по-добре подготвени за подобни задачи от него. Бяха по-млади. И по-солидно въоръжени. После обаче пред очите на Юнкер пак се изпречи ужасеното лице на Кристофер.
— Аз ще отида — заяви той.
— А дали да не… — Виктор го изгледа със смръщени вежди.
— Ще дойдеш с мен, но само донякъде. Йеспер, ти оставаш тук. Скрий се зад някое дърво, за да не те уцели куршум, ако нещо се обърка.
Юнкер тръгна. След около двайсет и пет метра кимна на Виктор. Той спря. Юнкер продължи бавно, стиснал пистолета с две ръце. Спря на пет метра от Симон Спрангструп. Боже, направо е огромен, помисли си, висок е почти колкото Кристофер. Пристъпи още крачка напред. Мъжът лежеше неподвижно. Дясната му ръка беше простряна встрани под 45-градусов ъгъл. Лявата почиваше отпусната покрай тялото. До едното му рамо, в снега, аленееше петно. Явно беше улучен в ръката. Юнкер направи още една предпазлива крачка напред. Наклони се леко наляво и видя още едно кърваво петно, до дясното бедро. Освен ако раната в бедрото не е съвсем повърхностна, Спрангструп не е в състояние да избяга, прецени той.
Очите на ранения бяха затворени. Юнкер не виждаше дали гръдният му кош се движи. Още една крачка напред. Ето ги дупките от куршумите в черната шуба. Затрудняваше се да преброи точно колко попадения има в областта на гърдите, но не бяха по-малко от шест-седем. Някои — съвсем нагъсто. Не беше изключено един или няколко куршума да са преминали през бронежилетката. Зависи каква марка е. А ако е носел оръжие пред гърдите си под шубата, имаше вероятност то да е препречило пътя на куршумите.
Симон Спрангструп отвори очи, но продължи да лежи напълно неподвижно.
— Мирувай. Мръднеш ли, ще стрелям — предупреди Юнкер.
Едва при звука на гласа му престъпникът повдигна глава и видя Юнкер.
Раненият терорист се усмихна. Язвителна усмивка, помисли си Юнкер. Подиграва им се от две седмици и дори сега, когато лежи ранен и кърви, продължава да им се надсмива. Бавно повдигна дясната си ръка и посегна към ципа на шубата — по същия начин го направи и преди да го прострелят.
— Недей — предупреди Юнкер. — Спри или ще стрелям.
Симон Спрангструп продължи движението си, все едно не е чул нищо.
Юнкер вдигна пистолета, прицели се и го простреля в дясната ръка.
Тялото на терориста потрепери. Ранената ръка тупна на земята. От стиснатите зъби зад вълчата усмивка обаче не се отрони нито звук.
Страшно корав е, удиви се Юнкер. Обърна се и извика Виктор.
— Имаш ли инструмент за рязане? — попита Юнкер. Виктор кимна.
— Прострелял си го. — По тона му не се разбра пита или констатира факта.
— Да. В ръката. Трябва да го обезвредим. Застани до главата му и шавне ли, стреляй.
Юнкер дръпна ципа на шубата. Върху гърдите на Спрангструп лежеше автомат „Узи“. Ремъкът беше преметнат над якето и не се налагаше да го реже. С една ръка Юнкер хвана главата на Спрангструп, повдигна я и с другата издърпа ремъка. Остави автомата на земята извън обсега на ранения. Зае се да го претърсва. Бързо намери два кобура под мишниците — два 9-милиметрови „Sig Sauer“-a. Плюс още един пистолет в кобур на колана, две ръчни гранати и две шокови гранати в джобовете, както и шест пълнителя с по деветнайсет патрона и нож.