Думите й обаче ни най-малко не трогнаха съпруга й. Да, той беше искрено разтърсен от случилото се — както впрочем и самата Сине, но иначе разговорът им се завъртя както обикновено около неговото недоволство от нейния работохолизъм. А зад това недоволство всъщност се криеше истинският, много по-дълбок проблем: Нилс скучаеше до смърт в работата си. От десет години беше директор на социален център в „Ньоребру“. А Сине, общо взето, обичаше своята работа.
И така, сутринта двамата седнаха един срещу друг до кухненската маса и мълчаливо си изпиха кафето. Накрая Нилс наруши мълчанието:
— Искам да се запозная с него… с твоя колега, застрелял афганеца. Трулс ли му беше името?
— Да. Защо?
Нилс я изгледа смаяно.
— Какво му е трудното да ме разбереш, Сине? Този човек е спасил живота на моята съпруга. Негова е заслугата децата ни все още да имат майка. Искам да му благодаря. Толкова ли е трудно да го проумееш?
Сине поднесе чашата към устните си и духна. Беше се опасявала от такъв развой на нещата. И въпреки това не бе успяла да скрои сносен кризисен план да предотврати подобна вероятност.
— Там е въпросът… Трулс е на мнение, че просто си е вършил работата и няма за какво да му се благодари.
Нилс поклати глава.
— Знаеш ли? Пет пари не давам за престорената ви скромност и за мъжкарското ви перчене как, видите ли, просто си вършите работата, не сте герои и прочее. Според мен този мъж е извършил геройство. Поел е огромен риск за живота си, за да спаси живота на моята съпруга, и искам да му благодаря. Ако не ми организираш среща с него, сам ще се погрижа.
Сине започна да се поти. Опита да му се усмихне помирително. В отговор Нилс я погледна непреклонно.
— Добре, добре. Ще ви запозная, разбира се. Ще измисля къде да се видим.
Мамка му, помисли си. Мамка му.
Сине седеше в кухнята. Чувстваше се изтощена. От какво — не знаеше. Освен съвещанието с Мерлин и Юнкер днес само се бе размотавала из коридорите и бе разговаряла с колеги, които я разпитваха какво се е случило в Сенсте. Разказа им, доколкото си спомняше.
Погледна си мобилния. 15,28. Толкова рано не се беше прибирала от работа от… не си спомняше откога. Къщата беше празна. Децата бяха на занималия. Довечера Нилс щеше да закъснее — предупредил я бе на излизане сутринта. Показа се малко, съвсем мъничко умилостивен.
Сине избута стола си назад и изпъна крака върху масата. Отпусна глава назад и се загледа в тавана. За боядисване е, установи и се замисли. От последния освежителен ремонт бяха минали седем-осем години. Посегна към днешната поща, струпана на купчина. Писмо от „Спаси детето“ — най-вероятно благодарност за месечната лепта и новогодишна молба за още дарения. Захвърли неразпечатаното писмо до тесте рекламни брошури и затършува из купчината. Някъде по-долу напипа днешния вестник. Издърпа го и нервно го запрелиства. Съдържаше обичайната смесица от теми: държавните финанси, руската агресия, неволното изпускане на урина при жените, пространно интервю с прочут датски кинорежисьор за последната от безбройните му борби с вътрешните му бесове. Най-сетне стигна до единствените страници, които намираше сили да прегледа във вестника.
Плъзна поглед по поздравленията към днешните рожденици. Загледа се в портрета на млада изследователка, спечелила голяма субсидия. И зачете некролозите. През последните години това се бе превърнало в неин навик. Опитваше се да си представи вече угасналите животи, скрити зад лаконичните съобщения. И леко потръпваше, ако се натъкнеше на човек, починал твърде млад.
Днес, на третия ден от новата година, от общината бяха публикували съобщение за цели четирима починали, непотърсени от близките им. По Коледа и Нова година броят на самотниците, открити мъртви, обикновено бележеше бум. Сине го знаеше от стажа си като патрулиращ полицай.
„Внезапно ни напусна нашият скъп съпруг, баща, тъст и дядо Свен Бек-Улесен, подполковник в Службата за военно разузнаване, роден на 16 август 1960, починал на 1 януари 2017. Дълбоко опечалени: Вибеке, Аня, Юлие, Мес, Анемоне и Константин. Поклонението ще се състои в църквата в Скоуховед на 9 януари от 13 часа“ — прочете Сине в предпоследната колонка и понечи да продължи нататък, но се върна и препрочете скръбната вест.