— Искам адвокат.
— Разбира се. Ще се погрижим.
Сине излезе в антрето при двамата полицаи.
— Ще откараме Фади в Управлението. Съвсем дискретно. Знаете ли къде дебнат журналистите?
— Горе-долу — отговори единият полицай.
— Знам колко е трудно, но моля ви, опитайте се да ги избегнете, докато го водите към колата и потегляте. Действайте без излишен шум. И без белезници. Засега Фади не е заподозрян. Само ще ни помогне да изясним някои неща.
Сине почти беше стигнала до колата, когато мобилният й звънна. Тя потръпна. Търсеше я Дина от Главното управление.
— Май попаднахме на следа — съобщи тя. — От камера, монтирана на съдебната сграда. Половин час преди взрива се вижда нещо интересно.
— Yes! Супер, Дина.
— Да ти изпратя ли файла?
— Не. Идвам. Ще се видим след малко.
Боже, колко много телевизия гледаме, помисли си тя.
— Камерата е монтирана в прозоречна ниша на сградата на Градския съд — обясни Дина.
Сине стигна до Главното управление за по-малко от десет минути, защото централните улици бяха почти безлюдни — въпреки телевизионното обръщение на министър-председателя с призив датчаните да се върнат към нормалното си ежедневие.
На монитора пред Дина се виждаше по-голямата част от площада пред Градския съд, а отляво — част от коледните сергии. 11:46 — показваше таймерът най-долу. Базарът вече беше оживен. Посетители обикаляха сергиите. Долу вдясно се виждаха два полицейски буса, паркирани на съседна улица. Пръснати по площада, стояха няколко малобройни групи от членове на бандата „Loyal to Familia“, повечето в тъмни суитшърти с вдигнати качулки. Сине преброи общо седмина свои колеги, които, в нестроен полукръг, охраняваха стълбите пред входа на Градския съд.
По една успоредна улица се зададе малък бял микробус. Направи обратен завой и спря близо до най-външните сергии. От пасажерското място слезе мъж.
— Значи са поне двама — заключи Сине. — Извършителят не е вълк единак.
Дина кимна.
Мъжът отвори багажника. Извади транспортна количка и кашон за багаж. Спусна падащата рамка на количката, постави върху нея кашона и тръгна към сергиите.
— Този кашон ми изглежда тежък — отбеляза Дина.
— Да. Спри записа — поиска Сине.
Дина натисна клавиш.
Сине се наведе напред. Мъжът, в работни панталони и промазано яке, носеше на главата си бейзболна шапка с бяло лого, а на краката — солидни работни или туристически обувки. Беше над среден ръст — макар да беше трудно да се прецени, без да има база за сравнение — широкоплещест и мускулест.
— Опитай се да увеличиш — поиска Сине. — На левия му ръкав над лакътя има текстилна емблема с жълти букви.
— Прилича на униформа на онази транспортна фирма… как й беше името… „UPS“.
Логото на шапката представлява буквите N и Y, преплетени една в друга. Навярно това лого е отпечатвано на най-голям брой бейзболни шапки по света: запазеният знак на американския бейзболен отбор „New York Yankees“. Само в Дания хиляди носеха такива шапки. Отгоре на всичко козирката закриваше по-голямата част от лицето на мъжа.
— Дай нататък — каза Сине.
На записа се виждаше как мъжът крачи към сергиите. На Сине й направи впечатление, че всички полицаи на площада стоят с лице към сградата на съда и гърбом към сергиите. Не личеше някой от тях да е забелязал мъжа с транспортната количка.
По дяволите, помисли си тя, къде блеят? Полицаите, естествено, е трябвало да наблюдават какво се случва около тях, включително по улицата, успоредна на площада, където е разрешено преминаването на автомобили. Но това е вечният проблем. Когато охранителни задачи като тази се превърнат в рутина, концентрацията на екипите спада. Заради този фал щяха да ги понижат. Най-напред Сине съжали колегите, отговорни за пропуска. Съчувствието обаче бързо се примеси с раздразнение, а на свой ред то прерасна в гняв, задето не са си свършили добросъвестно работата. За небрежността на полицаите — колкото и човешка да беше — хора бяха платили с живота си. Значителен брой хора.
На видеозаписа мъжът с натоварената количка зави зад една сергия, където вече имаше няколко кашона, натрупани един върху друг до черни чували с боклук. През целия път от микробуса до въпросната сергия мъжът предвидливо държеше главата си обърната надясно. В нито един момент не се видя повече от долната част на лицето му.
— Знае къде са разположени камерите — заключи Сине.
Дина кимна.
На записа мъжът свали кашона от количката и го постави до другите кашони. После вдигна рамката и с бързи крачки се върна при микробуса. Прибра количката в багажника и се качи. Микробусът потегли към „Рохусстрее“ и само след секунди излезе от кадър. Цялото упражнение продължи по-малко от две минути.