Какви хладнокръвни негодници, помисли си Сине. Под носа на половината полицейски състав.
— И бомбата избухва на мястото, където е оставил кашона?
— Изгледах кадрите на свръхзабавен каданс. По всичко изглежда, че бомбата се е намирала в този кашон.
Сине се изправи.
— Добре. Изпрати видеоклипа на пресцентъра да го разпространят до медиите. Вижда ли се каква марка е микробусът и какъв е регистрационният му номер?
— Да, когато обръща, фолксваген „Кади“.
— Да включат това в прессъобщението. И прегледай записите от всички камери в отцепения периметър. Трябва да разберем накъде се е отправил микробусът след поставянето на експлозива.
Сине излезе в коридора и се запъти към кабинета на Ерик Мерлин. Почука на затворената врата.
— Влез!
Той вдигна поглед от монитора и й кимна. Сине седна.
— Най-малко са двама. Имаме видеозапис как атентаторът залага бомбата. Вижда се и с какво превозно средство се движат.
— Нещо за външния вид?
— Почти нищо. Шофьорът остава в микробуса и изобщо не се появява на записа. Другият… трудно е да се отгатне телосложението му, защото дрехите му са торбести, но изглежда доста едър, висок и мускулест. Облечен е в униформа на „UPS“, а може и да е имитация. На главата си носи бейзболна шапка. На кадрите лицето му не се вижда добре. Така или иначе, ще разпратим до медиите видеоклипа и описание на микробуса.
— Добре.
— Между другото, в Управлението докарахме младо момче, симпатизант на „Бротас“ — докладва Сине. — Колегата от „Вътрешна сигурност“, който преглежда записи от охранителни камери, засече въпросния младеж да се прибира преди четири дни с две тежки найлонови торби с емблемата на строителен хипермаркет. Младежът твърди, че купил почвена смес за майка си и каналии. Ще проверим в магазина дали казва истината. Според мен не лъже. Не ми се стори особено притеснен, докато го разпитвах. Но все пак не се знае.
— Добре. Говори ли с Хикс?
— Да.
— И?
— Нищо съществено. Разтърсен е. Тревожи се за последствията. Естествено, попитах го забелязал ли е нещо необичайно в последно време. Не е.
— И му вярваш?
— Да.
— И си убедена, че ще ни сигнализира, ако забележи нещо съмнително?
За няколко секунди Сине се замисли.
— Той, разбира се, пази и своята кожа, но… да, според мен ще ни сигнализира. — Погледна шефа си в очите. — А и Хикс е най-доброто, с което разполагаме, нали? Говоря за „Мьолнерпаркен“ и околните квартали.
Ерик Мерлин кимна.
— Е, ние все пак не знаем какви са контактите на Агенция „Вътрешна сигурност“, но конкретно ние нямаме по-добър източник на информация. — Началникът се облегна назад и си погледна ръчния часовник. — Като стана дума за „Вътрешна сигурност“… говори ли със Стенсен?
Виктор Стенсен, офицер за свръзка в Агенцията, наближаваше четирийсетте и преди да кандидатства за длъжност в тайните служби, работеше в отдел „Убийства“ в Орхус. Преди време двамата със Сине разследваха съвместно датски военни, служили в Сирия и заподозрени в подготовка на терористично нападение на датска територия. Стенсен беше дружелюбен и — поне по нейно мнение — кариерист. Но съвестен професионалист.
— Още не — отговори тя на Мерлин.
— Свържи се с него. Седнете заедно и съгласувайте действията си.
Сине се изправи и тръгна към вратата.
— Вземи и Трулс — нареди шефът.
Тя застина с ръка върху дръжката. Обърна се. Ерик Мерлин вече пишеше нещо на компютъра. Вдигна поглед от монитора.
— Какво? — попита.
Сине потрепери вътрешно.
— Нищо — отвърна и излезе.
Дали да набере отново Лиса? Усети, че няма да понесе поредното безрезултатно обаждане. Чуе ли дори още веднъж автоматичното съобщение, че връзка с мобилния на Лиса не може да се осъществи, ще рухне психически.
Замисли се за съпруга си. В момента Нилс сигурно довършва вечерята, а Ане и Ласе се търкалят по дивана с айпадите в ръка и се вълнуват заради предстоящото украсяване на коледната елха. До вчера Нилс и Сине обсъждаха оживено с какво нетърпение очакват да празнуват Коледа заедно, а ето на̀ какво стана. Сине знаеше, че докато не заловят виновниците за терористичния акт, няма да се прибира вкъщи за повече от два-три часа на денонощие, а до момента липсваха изгледи за бързо разкриване на извършителите.
И макар упорито да отказваше да допусне плашещата мисъл, невъобразимото напираше все по-неудържимо и заплашваше да срази съпротивата й: Лиса, Якоб и двете им деца са сред жертвите.