Юнкер изключи телевизора. Стана, отвори вратата към терасата и вдъхна леден въздух в дробовете си. В продължение на няколко минути се взираше в безмълвния мрак. После влезе в банята. Изми си зъбите, потъмнели от виното, и се вторачи в застаряващия мъж в огледалото.
„Нима песента ти вече е изпята? — запита се наум. — И какво, край?“
24 декември
Девета глава
— Добър ден на всички.
Ерик Мерлин седеше на същото място както преди деветнайсет часа — върху масата до бялата дъска. Хората в ситуационния щаб бяха общо взето в същия състав като по време на първата оперативка. С разликата, че мъжете бяха брадясали, а и те, жените, изглеждаха поомачкани и запуснати след безсънната нощ. В непроменената сцена има нещо едва ли не символично, помисли си Сине. Същото помещение, същите хора, общо взето същата ситуация. А тъй като първите — всъщност решаващи — двайсет и четири часа от началото на разследването вече изтичаха, ситуацията най-общо можеше да се обобщи по следния начин: не бяха мръднали и на йота.
Но въпреки унилото, потиснато настроение в залата, на Сине сякаш камък й беше паднал от сърцето.
В шест без нещо снощи мобилният й звънна. Тя погледна екранчето и от бързане да улучи зеления бутон изпусна телефона.
— Уф, проклятие! — изръмжа отчаяно и се наведе да го вдигне. — Лиса! — изкрещя в телефона.
— Здрасти, сестричке. Търсила си ме.
Гласът на сестра й звучеше спокойно.
— Къде, по дяволите… направо… Лиса, да му се не види… От облекчение Сине се разсмя високо.
— Ходихте ли на коледния базар?
— Да. Още в десет бяхме там. И останахме само около час. На децата им доскуча, затова отидохме в „Макдоналдс“, а после на басейн…
— Не разбра ли за бомбата?
— Разбрах, но чак сега. Направо ужас. И то, представи си, минути след като сме си тръгнали…
Тя ли да си представи?! Сине усети как изпод облекчението заклокочи гняв.
— Убих се да ти звъня, Лиса…
— Да, видях. Но батерията ми е паднала и забелязах чак сега…
— За твое сведение, едно от големите предимства да притежаваш мобилен телефон е, че ти позволява да се свързваш с близките си, ако се случи нещо сериозно. Няма да ти казвам колко се… а мама… Обади ли й се?
— Сега ще й звънна. Виж, Сине, не всички сме вкопчени като теб в телефона си…
Сине стисна здраво зъби, за да не изкрещи в ухото на сестра си да върви по дяволите — тя и цялото й семейство. Не го направи, разбира се. И сега, четиринайсет часа по-късно, гневът й, породен от разсеяността на Лиса, вече напълно се бе изпарил.
Мерлин обхвана с поглед присъстващите.
— Броят на загиналите достигна деветнайсет. Шестима са деца под четиринайсет години. Има известна надежда числото да не се увеличи. По информация от Държавната болница всички тежко ранени са стабилизирани. И все пак част от тях още са в критично състояние. Петдесет и осем са настанените със среднотежки травми: изгаряния, счупени крайници. Около седемдесет души са получили медицинска помощ за леки наранявания от рода на охлузвания, повърхностни рани, спукани тъпанчета, изкълчени пръсти. Естествено, разпитахме всички, в състояние да разговарят с нас. Уви, никой не успя да ни предостави полезна информация.
Взе айпада и придвижи надолу екрана.
— Колкото до взривното вещество, според техническите експерти най-вероятно е тротил. Солидно количество, навярно около двайсет килограма.
— Двайсет килограма тротил? И откъде, по дяволите, са се сдобили с толкова много? — попита Трулс Микелсен.
— Нямам представа. През последните години бяха регистрирани няколко кражби от военни складове в Швеция. Шведите… както впрочем и норвежците, използват тротил в пътното строителство, главно за разтрошаване на скали, препречващи проектирания път, и прокопаване на тунели. Установени са кражби и от фирми, специализирани във взривни дейности… последно преди няколко месеца. Задигнатото количество е значително.
— Двайсет килограма… Сигурно е гръмнало яко.
— Без съмнение. Не е зле да проверим дали някоя улика няма да ни отведе до място, откъдето е откраднато взривното вещество. Колкото до извършителите, били са най-малко двама. Единият — който е заложил бомбата — е над среден ръст и доста мускулест. За другия, шофьора на микробуса, не знаем нищо. Уточняването на външността на извършителите се движи с, меко казано, незадоволителна скорост. — Ерик Мерлин отпи глътка кафе от пластмасовата чашка пред себе си. — Нататък. Шофирали са бял фолксваген „Кади“, откраднат в нощта срещу събота близо до площад „Сюнбювест“ на остров Амар. Оригиналните регистрационни табели са заменени с откраднати от форд „Мондео“, паркиран близо до фолксвагена. Засякохме фолксвагена на видеозаписи от няколко камери в града, но, уви, не е заснет да спира някъде. Не се виждат и лицата на двамата пътници в колата. Затова пък два пъти са засечени да минават по магистралата за Хилерьо — веднъж през нощта на кражбата и втори път четвърт час преди експлозията. И двата пъти са хванали отбивка близо до гората Харескоуен. Преди час с нас се свърза гражданин. По време на сутрешния си крос се натъкнал на частично изгоряла кола в гората, на поляна сред борови дървета. В момента криминалистите пътуват натам, а може и вече да са пристигнали. Да се надяваме, че става въпрос именно за фолксвагена на терористите и че ще открием улики. Сине, ще обобщиш ли ситуацията в „Ньоребру“?