- Опитвах се да бъда любезна, нищо повече, да ви спестя неприятностите.
- Ами погребението? - Майкъл се премести по-близо, вероятно за да може да хвърля по някой поглед в отворената полиестерна блузка на Мери Джейн. - Погребението на старицата. Кого всъщност са погребали?
- Скъпи, това е най-лошото. Така и не се разбра! - каза Мери Джейн. - Не се притеснявай за мама, лельо Беа, тя мисли, че вече се намира в астрална орбита. Поне на мен така ми се струва. Пък и бъбреците и? отказват.
- Е, това за погребаната жена не е съвсем вярно - каза Силия. - Смята се, че е била…
- Смята се? - учуди се Майкъл.
«Може би големите гърди са маркер на сила», помисли си Мона, докато гледаше момичето, което се бе превило почти на две, смееше се и сочеше Майкъл с пръст.
- Виж, тази история за жената в чужд гроб е доста тъжна - каза Беатрис. - Но, Мери Джейн, ти задължително трябва да ми кажеш как да се свържа с майка ти!
- Хей, ти нямаш шести пръст - каза Мона.
- Вече не, сладурано - отвърна Мери Джейн. - Мама накара един лекар в Лос Анджелис да го отреже. Тъкмо това се опитвах да ти кажа. Направили са същото и с…
- Стига толкова приказки - отсече Силия. - Много се притеснявам за Роуан!
- О, не знаех - рече Мери Джейн. - Искам да кажа…
- Направили са същото и с кого? - попита Мона.
- Ето, значи се казва с «кого», а не с «кой»?
- Не мисля, че сега е моментът да ти обяснявам - отвърна Мона. - Има много по-важни въпроси…
- Стига толкова, дами и господа! - обяви Беа. - Мери Джейн, ще се обадя на майка ти.
- О, много ще съжаляваш за това, лельо Беа. Знаете ли какъв лекар ми отряза пръста в Ел Ей? Беше вуду лечител от Хаити и го направи на кухненската маса.
- Но не могат ли да изкопаят тялото на онази жена и да разберат веднъж завинаги коя е? - попита Майкъл.
- Е, почти сигурни са, че… - започна Силия.
- Какво? - настоя Майкъл.
- Ами има нещо общо с чековете от социалните - обяви Беатрис, - пък и не е наша работа. Майкъл, моля те, забрави за тази мъртва жена!
Беше ли възможно Роуан да не слуша тези приказки! Пък и той вече наричаше Мери Джейн по име и просто я изяждаше с поглед. Ако това не бе в състояние да развълнува Роуан, и торнадо нямаше да може.
- Е, Майкъл Къри, оказа се, че са наричали мъртвата жена Доли Джейн известно време преди да се спомине. Ако питаш мен, в тоя приют всички не са наред с главата. Мисля, че просто една нощ са настанили баба ми в грешно легло, а старата дама в нейното е умряла и ето ти объркването. Погребали са някоя бедна непозната в гробницата на Мейфеър!
В този момент Мери Джейн хвърли бърз поглед към Роуан и извика:
- Тя ни слуша! Заклевам се. Слуша ни.
Ако това бе вярно, то никой друг не го бе забелязал. Роуан изглеждаше все така несъпричастна. Майкъл се изчерви, сякаш бе обиден от изблика на момичето. А Силия се вгледа в Роуан с мрачно изражение на лицето, пропито със съмнение.
- Нищо и? няма - обяви Мери Джейн. - Тя непременно ще се освести, казвам ви. Просто е от хората, които говорят само когато искат. И аз съм такава.
На Мона и? се прииска да каже: «Ами защо не млъкнеш тогава?». Но всъщност и? се искаше да вярва, че Мери Джейн е права. Това момиче наистина можеше да е могъща вещица. Ако не беше, рано или късно пак щеше да постигне своето.
- А вие не се притеснявайте за баба - каза Мери Джейн, сякаш се канеше да тръгва. Усмихна се и се плесна по тъмното бедро. - Според мен всичко може да се обърне към добро.
- Господи, и как така? - попита Беа.
- Ами през всичките години в онзи дом тя почти не е говорила, само си е мърморила под нос и е разговаряла с хора, които не са там и тем подобни. И какво се оказва? Сега тя говори с мен, гледа сериали и никога не пропуска «Риск» или «Колелото на късмета». Мисля, че за нея е било важно да се върне пак във Фонтевро и да открие нещата си на място. Знаете ли, че дори успя да изкачи стълбите? Тя е добре, не се притеснявайте за нея, аз и? нося сирене и бисквити и като се прибера, ще гледаме късното шоу или пък някой уестърн, тя много ги харесва. «Разбито сърце» и тем подобни. Дори пее тези песни. Няма да повярвате. Страхотна е.
- Скъпа, но…
Мона беше започнала да я харесва малко през последните пет минути - дете, което се грижи за една старица и всеки ден се оправя с електрически жици и тем подобни.
Дори стана и я изпрати до портата. Изгледа я как скочи в пикапа си, от чиято шофьорска седалка стърчаха пружини, а ауспухът му бълваше синкав дим.
- Ще трябва да се погрижим за нея - каза Беа. - Ще трябва да седнем и да обсъдим проблема с това дете много скоро.
Да, Мона беше напълно съгласна. «Проблемът с Мери Джейн» беше доста добро определение.