— Не е много приятна история преди заспиване.
— Не. Морето невинаги е приветливо — Все пак то я привличаше. Караше я да стои и да наблюдава капризите, чара и силата му. Огън, привлечен от Вода. — Къщата била построена по-късно — добави Миа. — Била първата, появила се на острова.
— Създадена чрез магия на лунна светлина — допълни Нел. — Прочетох книгата.
— Е, с магия или с хоросан — все пак я има. Градината е моята радост. Любимото ми занимание е да се грижа за нея.
Нел погледна отново към къщата и примигна. Зад нея имаше истинска фантазия от цветове, форми, беседки и пътечки. Контрастът между суровите скали и това приказно кътче, пълно с растения, почти я зашемети.
— Боже мой, Миа! Поразително е. Като картина! Сама ли си направила всичко?
— Е, от време на време наемам по някой силен работник, но в повечето случаи се справям без чужда помощ. Това ме успокоява — отвърна тя, докато вървяха към множеството живи плетове. — И ми доставя удоволствие.
Навярно там имаше безброй тайни места и изненадващи завои. Около метални рамки се виеха глицинии. Водопад от снежнобели цветове се спускаше на спирали, подобно на сатенена панделка. Имаше малко езеро с водни лилии и тръстики, които растяха около статуя на богиня.
Открояваха се каменни феи, ароматна лавандула, мраморни дракони и пълзящи латинки. Натежали от цвят билки растяха между камъните и стигаха до килим от мъх, покрит със звездовидни цветчета.
— Нищо чудно, че не се чувстваш самотна тук.
— Точно така.
Миа поведе Нел надолу по криволичеща пътека към малко каменно островче с масичка, която стоеше в основата на фонтан с причудливи крилати фигури.
— Ще пийнем шампанско, за да отпразнуваме слънцестоенето.
— Никога не съм срещала човек като теб.
Миа извади бутилката от лъскава медна кофа.
— Надявам се да е така, държа да бъда единствена и неповторима. — Наля две чаши, седна и раздвижи пръстите на босите си крака с лакирани нокти. — Разкажи ми как си умряла, Нел.
— Хвърлих се с колата си от една скала. — Взе чашата си и отпи голяма глътка. — Живеехме в Калифорния. Бевърли Хилс и Монтерей. В началото се чувствах като принцеса в замък. Мислех си, че съм на седмото небе. — Нел не можеше да стои седнала, затова се разходи из островчето и вдъхна от аромата на цветята. Чу звън на камбанки и забеляза, че Миа има същите с форма на звездички — като онези, които тя си бе купила първия ден на острова. — Баща ми служеше в армията. Често се местехме, а това беше много трудно. Но той беше чудесен. Толкова красив, смел и силен! Беше строг, но никога груб. Обичах да бъда с него. Не можеше винаги да бъде с нас и ни липсваше. Приятно ми бе да го наблюдавам, докато върви към дома, облечен с униформа, да виждам как лицето му засиява, когато мама и аз излезем да го посрещнем. Загина във войната в Залива. Все още ми липсва. — Пое си дълбоко дъх. — Не беше лесно за майка ми, но се справи. Тогава започна да се занимава с доставки на храна. Беше нарекла фирмата „Подвижно пиршество“. Хемингуей.
— Умно — отбеляза Миа. — Изискано.
— Майка ми притежаваше и ум, и класа. Беше страхотна готвачка и обичаше да забавлява околните. Тя ме учеше… беше приятно и за двете ни.
— Тава е създало връзка помежду ви — отбеляза Миа.
— Прекрасна и силна.
— Да. Преместихме се в Чикаго и тя си изгради отлична репутация, докато аз посещавах колежа, учех уроците си и й помагах винаги когато можех между занятията. На двадесет и една години започнах да работя заедно с нея. Създадохме си списък от елитни клиенти. Така се запознах с Евън. На едно парти в Чикаго, където сервирахме. Много важно парти, за много влиятелни хора. Тогава бях на двадесет и четири. Той беше с десет години по-голям и притежаваше всичко, което аз нямах. Беше изискан и интелигентен.
Миа вдигна пръст.
— Защо казваш това? Ти си образована жена, много си пътувала и притежаваш завидни умения.
— Преди да го срещна, нямах никакво самочувствие — Нел въздъхна. — Не се движех в същата среда. Готвех за богатите, влиятелните и обаятелни хора, но не сядах на една маса с тях. Евън ме накара да изпитвам… благодарност, че ми обръща внимание. Бях поласкана. Като че ли ми бе оказана невероятна чест. — Поклати глава. — Флиртуваше с мен и това ми се струваше вълнуващо. На следващия ден ми изпрати голям букет рози. При всяка среща ми подаряваше червени рози. Канеше ме да излизаме, водеше ме на театър, на партита, на скъпи ресторанти. Остана в Чикаго две седмици. Промени програмата си, отклони клиентите си, изостави работата си и се посвети на мен. Аз означавах нещо за него — прошепна младата жена и разтри ръцете си, които внезапно бяха изстинали. — Твърдеше, че сме създадени един за друг. Когато ми каза това, беше вълнуващо. Не след дълго стана ужасяващо. Отначало ми говореше романтични неща. „Винаги ще бъдем заедно, никога няма да се разделим и няма да те пусна да си отидеш“. Бях заслепена и когато ми предложи да се омъжа за него, не се подвоумих. Майка ми беше скептично настроена, помоли ме да почакам, но аз не я послушах. Избягах и заминах с него за Калифорния. Във вестниците писаха, че това е любовната история на десетилетието.