— Права си, разбира се.
Освободи ръката си, защото им сервираха питиетата. Не обичаше да го докосват. Ако станеше случайно, то бе съвсем друго. В света на бизнеса прегръдките и целувките бяха просто още едно средство за постигане на целите. Но той ненавиждаше да бъде докосван със съчувствие.
— Не съм се забавлявал, откакто се случи. Работя, разбира се, но… С Хелън заедно планирахме всяка подробност за приемите. Тя се справяше с по-голямата част от работата: поканите, менюто — всичко с мое одобрение, разбира се. Надявам се, че мога да разчитам на помощта ти.
— Разбира се. Само ми кажи какъв прием планираш и кога. Миналата седмица бях на едно парти, беше много разточително и забавно. Ще открадна някои идеи. Беше у Памела и Доналд. Памела често е много досадна, но знае как да организира всичко. Като споменах за нея, чувствам, че би трябвало да ти кажа нещо и се надявам да не те разстрои. Боя се да не го чуеш от някого друг.
— Какво е то?
— Памела приказва едни неща, нали я знаеш каква е!
Евън едва си я спомняше.
— За какво става въпрос?
— Преди няколко седмици двамата с Доналд ходиха на почивка на изток. Първо на нос Код, но после тя го придумала да пътуват и да отсядат в мотели като помади. Твърди, че докато разглеждали забележителностите в някакво малко селце, видяла жена, която поразително приличала на Хелън.
Евън здраво стисна чашата си:
— Какво искаш да кажеш?
— Хвана ме за слушател на партито и го повтори безброй пъти. Отначало помислила, че вижда призрак. Всъщност убедена е, че онова… привидение е двойничка на горката Хелън и ме попита дали има сестра. Казах й, че няма, разбира се. Предполагам, че бегло е зърнала някоя стройна блондинка на възрастта на Хелън и в съзнанието й е изплувал образът й. Не ми се иска да чуеш слухове, които биха ти причинили болка.
— Тази жена с умопобъркана.
— Просто има развинтено въображение — каза Барбара. — Да сменим темата, кажи ми колко хора имаш намерение да поканиш.
— Сто-двеста — разсеяно отвърна Евън. — Точно къде твърди Памела, че е видяла призрака?
— О, на някакъв остров до източното крайбрежие. Дори не запомних името, защото не желаех да разговаряме за това. Беше нещо, свързано със сестри. Официално ли ще бъде или не?
— Кое?
— Партито, скъпи. Официално или приятелско?
— Официално — промърмори Евън и остави сестра си да говори, но не възприе нито дума от това, което тя му казваше.
Лулу живееше в двуетажна къща на две пресечки от главната улица, която се открояваше между съседните сгради с яркочервени капаци на прозорците и веранда. На нея имаше безмоторен самолет, изрисуван с причудливи шарки във всички цветове на дъгата, които биха могли да съперничат на картините на Джаксън Полак. Голям лилав балон сред тревната площ засенчваше шадраван във формата на приклекнало джудже, което се плезеше на минувачите. На покрива имаше крилат дракон, изпълняващ ролята на ветропоказател. На късата алея гордо стоеше черна лимузина последен модел, паркирана до оранжевия „Фолксваген“ на Лулу, приблизително от 1971-ва година. На огледалото за обратно виждане бяха провесени дрънкулки от същото време.
Следвайки инструкциите, Нел паркира на улицата, пред една къща по-надолу, а после отнесе доставката си до задната врата. Лулу й отвори още преди да почука.
— Ще ти помогна. — След тези думи я хвана за ръката, точно над лакътя, и рязко я дръпна вътре. — Изпратих гостите на разходка и мисля, че ще се върнат най-рано след двадесет минути. Ако имам късмет, може да се забавят и повече. Сил ми лази по нервите, откакто се е родила.
— Сестра ти?
— Родителите ми твърдяха, че е моя сестра, но се съмнявам. — Лулу надникна в кутията веднага щом Нел я сложи в коридора. — Мисълта, че във вените ми тече същата кръв като на тази надута, тесногръда и досадна простачка, ме вбесява. Аз съм година и половина по-голяма, така че почти заедно преживяхме шестдесетте години. Разликата е в това, че тя си спомня за тях, което обяснява всичко.
— Аха! — Нел се опита да си представи Лулу като безотговорно хипи, привърженичка на свободната любов, и откри, че не й се струва толкова невъзможно. За семейната вечеря бе облякла памучен пуловер с надпис, че хормоните й врят и че има пистолет.
„Добро предупреждение“, реши Нел.
— Все пак с чудесно, че понякога се събирате заедно, както сега.
— Тя просто идва веднъж в годината, за да се перчи пред мен. Според „Евангелието на Силвия“ жената не е жена, ако няма съпруг и деца, не ръководи някакъв скапан комитет и не знае как да приготви от нищо — нещо.
— Ние ще се справим много по-добре. — Нел сложи печеното във фурната да се затопли. — Направих го със сос, така че само го залей и го сервирай с лека гарнитура. Първо се предлага есенната салата. Кажи им да си оставят място за соления кейк.