Когато се зае с втората, хрумна й да направи тиквеник. Или пай и сладки. Издълбаните кори можеше да закачи като украса на предната веранда. Големи, страховити тиквени фенери, които да забавляват съседите и девата.
Беше изцапана до лакти с разкашкана тиква, когато влезе Зак.
— Аз ще издълбая третата. — Приближи се към нея и я притисна в прегръдката си. — Майстор съм в правенето на фенери.
— Човек непрекъснато научава нови неща за околните.
— Искаш ли да изхвърля вътрешността?
— Да я изхвърлиш? С какво ще направя пай?
— С консерва. — Сбърчи вежди, когато видя как Нел слага парчета тиква в голяма купа. — Наистина ли имаш намерение да използваш това нещо?
— Разбира се. Откъде смяташ, че вземат материала за консервите?
— Никога не съм се замислял. От фабрика за тикви.
Зак взе ножа, за да се заеме с третата тиква, докато Нел миеше ръцете си.
— Явно си водил безгрижен живот, шериф Тод.
— Щом мислиш така, няма да ти позволя да го нарушаваш. Какво ще кажеш, когато свършим с това, да отидем с колата до ветровитата част на брега, да седнем в моята моторница и да нарушим няколко закона?
— С удоволствие. — Нел се върна с маркер в ръка и започна да рисува страховито лице върху първата тиква. — Всичко спокойно ли е в селото?
— Обикновено в неделите по това време на годината няма проблеми. Приготви ли нещата за Лулу?
— Да. Не знаех, че някога с била омъжена.
— Много отдавна. Някакъв скитник, който работел на пристанището. Чувал съм, че бракът им продължил по-малко от шест месеца. Предполагам, че това я е огорчило, защото оттогава не съм я виждала да проявява интерес към мъж.
— Работила е за бабата на Миа, а после за майка й.
— Да, така е. Доколкото си спомням, Лу здраво държеше поводите на Миа. Всъщност, като си помисля, тя е единственият човек, на когото Миа е позволявала да я контролира. Преди време имаше връзка със Сам Лоугън. Хотелът беше собственост на семейството му. Отношенията им не потръгнаха и той напусна острова. Господи! Оттогава има десет години, а може би и повече.
— О, разбирам. — „Сам Лоугън — помисли си Нел. — Мъжът, в когото Миа е била влюбена“.
— Като младежи със Сам бяхме приятели — продължи Зак, докато издълбаваше тиквата. — После загубихме връзка. Но си спомням, че когато той се срещаше с Миа, Лулу го гледаше като ястреб. — При спомена за това Зак се засмя, а после измъкна ножа от сърцевината на тиквата.
Нел го видя как проблясва на светлината над главата му. В съзнанието й мълниеносно премина видение как от него капе кръв, която напоява ризата и ръцете му и се стича по пода като червена река. Без да издаде звук тя се свлече в несвяст от стола.
— Хей, хей! Хайде. Нел, ела на себе си!
Гласът му беше глух, сякаш двамата се намираха под вода. Нещо хладно се плъзна по лицето й. Като че ли се издигна от морските дълбини към повърхността. Когато отвори очи, видя бяла прозрачна мъгла, която постепенно се разсея — пласт след пласт, докато най-сетне зърна лицето му.
— Зак! — С ужас се вкопчи в него и разкопча ризата му, за да провери дали няма рани.
— Почакай. — Навярно би се засмял на настървението, с което дърпаше копчетата му, ако лицето й не бе смъртнобледо. — Легни и си поеми дъх.
— Кръв, толкова много кръв!
— Шшт! — Отначало, когато Нел загуби съзнание, Зак изпадна в паника, но бързо я преодоля и постъпи, както е необходимо при подобни обстоятелства. Вдигна я и я отнесе на дивана, свести я. Сега долови силната уплаха, изписана на лицето й, и стомахът му се сви.
— Обзалагам се, че днес не си хапнала нищо, нали? Щом готвиш толкова много, трябва да се научиш и да се храниш редовно. Ще ти донеса чаша вода и нещо за хапване. Ако и тогава не се почувстваш добре, ще повикам лекар.
— Не съм болна. Нищо не ме боли. Видях те целия в кръв. — Прокара треперещи ръце по тялото му. — Навсякъде имаше кръв: по ризата и ръцете ти, по пода. Ножът! Видях…
— Не ми тече кръв, скъпа. Нямам дори драскотина. — Вдигна ръцете си и ги завъртя, за да я увери. — Просто оптическа измама.
— Не беше това. — Нел обви ръце около него и силно го притисна. — Видях кръв. Не докосвай повече този нож!
— Добре. — Погали я и целуна косите й. — Няма да го докосвам. Всичко е наред, Нел.
Тя стисна в ръка медальона си и мислено изрече магически думи за закрила.
— Искам да носиш това. — Вече успокоена, се отпусна назад и свали верижката от врата си. — Непрекъснато. Никога не го сваляй.
Зак погледна гравираното сърчице и реагира, както всеки нормален мъж:
— Наистина ти благодаря, Нел, но това е женско украшение.