Приготви пилешка супа. Докато тя къкреше, навън все още валеше и малката й къща се превърна в уютен пашкул.
Но не можеше да бъде спокойна. Крачеше от прозорец до прозорец, от врата до врата. Потърси си занимание, което да я отклони от тревожните мисли, но не намери подходящо. Направи усилие да седне в офиса си и да оформи няколко договора за поръчки. След десет минути отново стана, защото не можа да се съсредоточи.
Отказа се от работата по документите и позвъни в полицейския участък. Сигурно Зак вече се бе върнал. Би могла да разговаря с него, да чуе гласа му. Тогава щеше да се почувства по-добре. Но се обади Рипли и с хладен глас й каза, че Зак не се е върнал. Посъветва я търпеливо да го изчака.
Сега тревогата й се удвои. Бурята вилнееше в унисон с вътрешното й напрежение. Воят на вятъра вече не звучеше като музика, а по-скоро заплашително. Дъждът приличаше на плътна завеса, а гръмотевиците отекваха като изстрели. Мракът притискаше прозорците, сякаш искаше да счупи стъклата и да нахлуе вътре. Енергията, която се бе научила да приема, дори да използва, затрептя като пламък на свещ от топъл полъх.
Хиляди сценарии минаваха през главата й, един от друг по-ужасни. Накрая, неспособна да издържи, грабна якето си. Реши да слезе долу до пристанището и да чака ферибота. Да отправи молитва за завръщането му.
Внезапно отвори вратата — в мига, когато проблесна светкавица. В непрогледния мрак, настъпил след това, съзря силует, който се приближаваше към нея. Отвори уста да извика и тогава през мириса на дъжда, мократа земя и озона долови уханието на любимия си.
— Зак! — Нел се хвърли към него и едва не го събори, така че и двамата да се прекатурят през верандата, но той я хвана и запази равновесие. — Бях толкова притеснена.
— А сега си мокра. — Внесе я на ръце в къщата. — Избрах ужасен ден да тръгна от острова. Проклетият ферибот подскачаше върху вълните. — Остави я да стъпи на крака, а после свали мокрото си яке. — Щях да се обадя, но обхватът на мобилния ми телефон се губеше. Този ферибот беше последният, който пристига тази вечер в това време. — Прокара ръка през косата си и изтръска капките вода.
— Мокър си до кости. — Понеже ризата му бе вир-вода, тя с облекчение забеляза слабото очертание на медальона точно над сърцето му. — И си премръзнал.
— Трябва да призная, че през последния половин час мечтаех за горещ душ.
Досега щеше да е взел душ, ако Рипли не беше го пресрещнала на входната врата и не бе му казала, че Нел е звъннала, обхваната от паника.
— Иди сега да вземеш душ, а после може да хапнеш топла супа.
— Това определено е най-доброто предложение за целия ден. — Зак обхвана с длани лицето й. — Съжалявам, че си се тревожила. Нямаше за какво.
— Вече се успокоих. Отивай, преди да си хванал настинка.
— Хората, живеещи на острови, са издръжливи. — Целуна я по челото и се запъти към банята. Остави мокрите си дрехи на купчина на пода, пусна гореща вода и когато влезе под душа, въздъхна с благодарност.
Малкото помещение и ваната в него не бяха проектирани за мъж, висок над метър и осемдесет. Струята бе насочена точно към гърлото му и ако не внимаваше, щеше да удря лакътя си в стената при всяко движение на ръцете си. Но откакто беше с Нел, Зак си бе изработил навик. Подпря ръце на предната стена и се наведе, така че струята да се стича по главата и гърба му. Нел използваше сапуни и шампоани с нежен аромат, и той бе сложил някои от своите на полицата над ваната.
Никой от двамата не споменаваше за тези допълнения или за дрехите за преобличане, които бе оставил на полицата в нейния шкаф. Не изтъкваха и факта, че рядко прекарват някоя нощ разделени. Зак знаеше, че другите жители на селото често говорят за тях. Забелязваше намигванията и беше свикнал неговото и нейното име да се изплъзват от устата на хората заедно, сякаш са една дума. Но не бяха обсъждали това помежду си. Може би някакво суеверие ги възпираше да разговарят за нещата, които най-много се страхуват да не загубят. Или просто проявяваха нерешителност.
Не бе сигурен дали има значение, но знаеше, че е крайно време да предприемат нова стъпка. Самият той я бе направил днес следобед на континента, след като бе взел най-важното решение в живота си. Не можеше да скрие задоволството си от това. Отначало бе малко неспокоен, но чувството му бързо бе отминало. Дори неприятното пътуване през бурното море обратно към острова не се бе отразило на настроението му.
Звуците, които достигнаха до него от другата страна на завесата, го стреснаха и го накараха да действа бързо. Разсея се за миг и удари лакътя си в стената, след което прозвуча порой от ругатни.