Сърцето й преливаше от обич, която караше цялото й същество да сияе. Отново присви устни, когато той се наведе да я целуне. Пръстите им се преплетоха и хванати здраво за ръце, сякаш полетяха извън пределите на земния свят.
Докато лежеше, сгушена до него, и усещаше с дланта си ударите на сърцето му, струваше й се, че нищо не може да ги достигне. Убежището й бе сигурно и двамата бяха в пълна безопасност в него. Сега всичките й тревоги и прокрадващият се в мислите й ужас й се струваха глупави. Те бяха просто влюбена двойка, лежаха прегърнати и слушаха отшумяващата навън буря.
— Чудя се дали някога ще се науча да въздействам върху предметите.
— Скъпа, вече се справяш доста добре — засмя се Зак.
— Не. — Закачливо го побутна. — Имам предвид преместване на предмети от едно място на друго. Ако владеех това умение, щях да съчиня подходящо заклинание и пилешката супа да дойде тук сама.
— Нима правите и такива неща? — попита той.
— Сигурна съм, че Миа може, стига да го пожелае силно. Но начинаеща ученичка като мен трябва да стане, да отиде до кухнята и да свърши всичко по старомодния начин. — Извърна глава, целуна го по рамото и се изправи.
— Какво ще кажеш ти да останеш тук, а аз да донеса супата?
Нел му хвърли укорителен поглед през рамо, докато вървеше към гардероба, за да облече халата, който най-сетне се бе решила да купи.
— Много хитро от твоя страна — да предложиш това, след като вече станах.
— И аз си помислих същото. Е, за да не се сърдиш, ще стана да ти помогна с нещо.
— Чудесно! Тогава извади от банята онази купчина мокри парцали.
— Мокри парцали?
Едва след минута осъзна, че Нел има предвид дрехите му. Вече бе излязла от стаята, когато той скочи от леглото и грабна мокрите си панталони от пода. Бръкна в джоба и си отдъхна, щом напипа малка кутийка.
Влезе при нея в кухнята. Беше сложила погача на дъската за рязане и пълнеше купичките със супа. „Толкова е неустоима с този халат! — помисли си той. — И изглежда толкова щастлива тук!“ Краката й бяха боси, а косата — леко разрошена.
— Нел, защо не я оставим за малко да изстине?
— Не би било зле. Искаш ли вино?
— След минута. — „Странно“, помисли си Зак. Би трябвало да бъде нервен, поне малко, а се чувстваше напълно спокоен. Сложи ръце на раменете й, завъртя я към себе си и плъзна длани надолу до лактите й. — Обичам те, Нел.
— Аз…
Думите й бяха прекъснати с целувка.
— Хрумнаха ми различни начини да направя това. Да излезем с колата някоя вечер, да се разходим по плажа при следващото пълнолуние или да отидем на официална вечеря в хотела. Но сега сме на най-подходящото място, в най-подходящия момент.
Усети, че нещо я пронизва в стомаха. Прие го като предупреждение, но не можа да стори нищо. Беше като вцепенена.
— Дълго умувах как да ти предложа, опитвах се да реша кои са най-подходящите думи и как да ги кажа, но единствените, които ми идват наум в момента, са: Обичам те, Нел. Омъжи се за мен.
Тя леко въздъхна, докато радостта и скръбта се бореха в съзнанието й.
— Зак, съвсем отскоро сме заедно.
— Можем да почакаме известно време, ако желаеш, въпреки че не виждам смисъл.
— Защо просто не оставим нещата такива, каквито са?
Беше си представял най-различни реакции от нейна страна, но не и това, че ще долови страх в гласа й.
— Защото имаме нужда от свой собствен дом, където да живеем заедно.
— Бракът е само узаконяване на една връзка. — Нел се обърна и слепешком потърси в шкафа чаши.
— За някои — тихо каза Зак, — но не и за нас двамата. Ние сме сериозни хора, Нел. И когато такива хора се влюбят и означават толкова много един за друг, те се женят, създават семейство. Искам да споделя живота си с теб, да имаме деца, да остареем заедно.
В очите й напираха сълзи. С цялото си сърце и душа желаеше това, за което той говореше.
— Прекалено бързаш.
— Не мисля. — Зак извади кутийката от джоба си. — Купих го днес, защото вече започнахме съвместен живот, Нел. Време е да разберем докъде ще ни доведе това.
Нел сведе поглед към свитите си шепи. Беше й купил пръстен със сапфир — семпла златна халка, в която бе инкрустиран топъл, ярък камък. Беше разбрал, че тя се нуждае от топлота и искреност.
Евън бе избрал бляскав диамант с квадратна форма, вграден в платина, който стоеше на пръста и като парче лед.
— Съжалявам, Зак. Толкова съжалявам. Не мога да се омъжа за теб.
Сякаш нож прободе сърцето му, но той не се отдръпна, а я погледна в очите.
— Обичаш ли ме, Нел?
— Да.
— Тогава заслужавам да знам защо не можеш да ми дадеш обещание и да приемеш моето?