А, точно навреме!
— Мога да ям непрекъснато, Вик. Знаеш го.
Кафетата бяха пълни с туристи от корабчетата, пуснати в града за пет часа, преди да надуят сирените и да се втурнат обратно към пристанището като плъхове след магьосник със свирка на уста.
— Какво ще кажеш за тук, Стив? Ресторанта на приятеля ти. Ще си поръчаме риба тон на барбекю, която ти толкова обичаш.
Много ясно, намираха се пред „Маргаритавил Кафе“, един от ресторантите на Джими Бъфет. Мястото беше претъпкано, а пред вратата се виеше дълга опашка. Повечето имаха вид на дебели, изгорели на слънцето каубои от средния запад, нахлузили хавайските ризи направо от закачалките в магазина. Стив и Виктория се наредиха на края на опашката.
— А какво ще кажеш за малко скариди със сос от наденички? — продължи тя.
— Абсолютно.
— Но да започнем със супа от миди и пастет от пушена риба.
— Каквото пожелаеш. Аз черпя.
— В такъв случай и няколко сафрида в сос от ром. И лимонов пай за десерт.
_Повече отколкото обикновено изяжда за цяла седмица._
Беше решил да изчака, докато стигне до втория сафрид, но когато застанаха на края на опашката, думите сами се изплъзнаха от устата му:
— Искаш ли да поговорим, Вик? За бъдещето.
— Да, искам.
— Наистина си създаде име с това дело, така че ще те разбера, ако още искаш да продължиш сама, но си мисля, че не бива да разваляме фирмата.
— И аз мисля същото.
— Наистина ли?
_Може ли да е толкова лесно?_
— Да гледам сама делото на чичо Гриф беше добре за мен — отвърна тя. — Много добре. Но сме по-добре заедно, отколкото поотделно.
— Повече от съгласен съм.
— Но трябва да ми оставиш място да се развивам.
— Много място. Много развитие. Няма проблем.
Опашката напредваше със сантиметри, но още бяха много далеч от входа.
— И трябва да направим някои промени — каза Виктория.
— Промените са хубаво нещо.
— Тези реклами отзад на градските рейсове. Лицата ни са точно над ауспуха. Да ги махнем.
— Добре са за бизнеса.
— Просташки са.
— Няма ги. Какво друго?
— Искам да престанем да се занимаваме с „Катеричките“.
— Защо? Знаеш, че не се занасям с момичетата.
— Непристойно е.
— Господи, Вик! Започваш да приличаш на майка си.
Тя го стрелна с поглед и той се предаде:
— Добре, добре. Майната им на „Катеричките“.
Това накара една жена на средна възраст на опашката пред тях да се извърне и да ги погледне, туристка със слънчеви очила на фалшива перлена верижка. Съпругът й беше облечен в бермуди и бяла риза с дълъг ръкав.
— Дали приятелят ти не е тук? — Виктория надникна покрай хората пред тях. — Ще ни обслужи като ВИП гости.
— Не мисля, че Джими Бъфет ходи да сервира по масите, Вик. — Остри миризми се носеха около тях. Нещо гризеше Стив, нещо друго, освен присвиващия го от глад стомах: — Говорим само за „Соломон и Лорд“. Ами…
— Стив и Виктория?
— Да. Не ни ли е по-добре заедно, отколкото поотделно, и в тази област?
— Предполагам. — Тя се наклони и го целуна. — Но ми трябва малко време, става ли?
— Мислех за всичко, което се случи, откакто „Форс мажор“ излетя на брега?
— И аз. Като започна от това, че искаше да правим секс в океана.
Жената пред тях се извърна и ги изгледа над очилата си.
— Ще стана по-добър човек — каза Стив. — По-добър баща за Боби. По-добър син. По-добър партньор за теб.
— Недей да ставаш прекалено добър, Стив. Харесваш ми такъв, какъвто си.
— Сериозно? Не искаш ли да се променя?
— Само едно нещо. От сега нататък — пълна откровеност. Искреност и честност. Не искам дори невинни лъжи.
— Няма проблем. Между другото знаеш ли, че съм бил във „Фи Бета Капа“?
— Сериозно ти говоря, Стив. Истината. Цялата истина. И само истината.
Не точно това искаше да чуе.
— Най-красивите думи в английския език — отвърна той.
Пред тях настана раздвижване. Хората започнаха да шушукат. Някой изръкопляска. Оплешивяващ мъж на средна възраст с бронзов тен, шорти, сандали и риза на цветя излезе от ресторанта. Хората на опашката го спираха да се ръкуват с него. Някои вадеха туристически карти и химикалки, за да му искат автограф.
— Стив, виж! Това е Джими Бъфет.
Стив изпъна натъртения си врат, за да види по-добре.
— Сигурна ли си? Прилича ми повече на двойник. Може да си е наел по един във всеки ресторант.
— Не, той е. Хайде, Стив, кажи му здрасти.
— Защо толкова се вълнуваш? Та ти дори не си падаш по него.
— Но ти си върла папагалска глава. Пък и сте приятели. Може да идете на риба.
Миг по-късно Бъфет вече си беше пробил път до тях.
— Джими! — Тя сграбчи десницата му с две ръце. — Аз съм Виктория Лорд, ето го и приятеля ти Стив. — Огледа се наоколо. — Стив?
Беше се заврял между двама туристи. Виктория го сграбчи за лакътя и го издърпа.
— Може двамата да идете за уаху или каквото там обичате да правите.
Явно смутен, мъжът подаде ръка на Стив.
— Здравей, аз съм Джими Бъфет. Добре дошли в Маргаритавил.
— Стив Соломон — стиснаха си ръцете.
— Чакай малко — каза Виктория. — Вие двамата не ловите ли риба и не пиете ли заедно с шериф Раск?
— Познавате Уилис? — попита Джими. — Страхотен човек. Е, радвам се, че се запознахме, Стив — продължи нататък и стисна още няколко ръце.
Виктория вирна глава и погледна изпитателно Стив, който явно броеше дупчиците на маратонките си.
— Не можеш да се промениш, нали, Стив?
— Такива сме, каквито сме.
— Прав си. — Опашката направи няколко крачки и те пристъпиха заедно с нея. Ароматът на току-що изпечен хляб стана по-силен. — Майка ми. Баща ти. Ти. Аз.
— Какво искаш да кажеш, Вик?
— Научил си ме не само как се провежда кръстосан разпит. Помниш ли какво каза за баща си? „Любовта означава да приемеш другия такъв, какъвто е. Защото той си е същият.“
— Да.
Тя се приближи и отпусна глава на рамото му.
— Каква е температурата на водата днес?
— Топла е. Двайсет и шест — двайсет и седем градуса.
— Чудесно! Знам един усамотен плаж на трийсет и два километра оттук.
— И?
— Носиш ли си бански в колата?
Той поклати глава.
— Нищо, Стив! — Тя го прегърна и го притегли към себе си. — Няма да ти трябва.
Законите на Соломон
1. Ако фактите не пасват на закона… изопачи ги.
2. Винаги приемай, че клиентът ти е виновен. Пести време.
3. Пази се от шериф, който забравя да зареди пистолета си, но помни какво се пее в „Маргаритавил“.
4. Може да пробуташ една небивалица на съдебните заседатели. Втора обаче със сигурност няма да мине, а третата праща клиента ти право в затвора.
5. „Обичам“ означава да поемеш куршума заради любимия човек. Всичко по-малко от това е просто „харесвам“.
6. Клиент, който лъже адвоката си, е като съпруг, който мами жена си. Рядко го прави само веднъж.
7. Ако се срещаш с бившо гадже, което си зарязал, винаги подозирай, че е въоръжено.
8. Ако някой умен, красив и богат мъж те покани заедно с гаджето ти в нудистки клуб… повече от сигурно е, че има гигантски _шмекел._
9. Хората, които познаваме най-дълго, често познаваме най-малко.
10. Съдебния заседател избирай така, както си избираш любовник. Да не очаква съвършенство и да ти прощава простотиите.
11. Ако те е страх да поведеш, никога няма да те извадят от играта… но и никога няма да откраднеш начален удар.
12. Когато мъж и жена са в пълен синхрон — четат си мислите, разсмиват се взаимно, доставят си радост един на друг, — те са нацелили точката на екстаза и когато са заедно, е… почти толкова хубаво, колкото и когато правят секс.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2850
__Издание:__
Пол Ливайн. Текила и синьо алиби
Редактор: Радка Бояджиева
ИК „Бард“, 2007
Оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 978–954–585–799–7